10 януари. Моят американски приятел Райън ме свързва с Патрик Ней, който според него е изключителен случай на тотално асимилиран имигрант от 2010 година. Решавам да направя интервю с него за "Ютюб". Подготвям следните въпроси:

1. Ти си от Ипсуич, но твърдиш, че би умрял за Полша. Добре ли си? 2. Защо в Обединеното кралство има милион и двеста хиляди поляци? 3. Би ли ми обяснил Брекзит?

Провеждам интервюто по телефона. Патрик е в колата си на път за работа. Още на първия въпрос разбирам, че разговорът няма да следва никакъв план, а ще се води между паузите и възклицанията при внезапните завои и резки спирания на събеседника ми, докато бърза за офиса.

- Влюбих се в полска сервитьорка преди десет години - подхваща той. - Оттогава досега икономиката се е удвоила!

- Искаш да кажеш, че двете неща имат нещо общо?

- Полша привлича чужди инвеститори. Хората се трудят и не се бунтуват. Бинго! Искам дъщеря ми да живее тук и никъде другаде! Важен лубрикант за икономиката е и фактът, че поляците не обичат да спестяват, а да харчат. Петдесет години са живели без портокали и шоколад! Може някой ден пак да закъсат и затова харчат на воля.

Настъпва мълчание - вероятно колата е на светофар. След малко Патрик продължава:

- Не е лесно да си имигрант. Нямах приятели през цялата първа година. Разбрах, че трябва да науча езика, и то добре.

По всичко личи, че го е научил, защото работи, мисли и прави деца на полски. Дори пише епични поеми за нацията, а аз още бъркам "господин" с "госпожа". Бива си го тоя Патрик! Ако бях държава, щях да искам да ме населяват такива като него.

- Трябва да се абонираш за канала ми. Следващият клип ще събере милиони гледания. Посветен е на Витолд Пилецки. Герой на героите! Отишъл по желание в "Аушвиц", за да организира съпротивата.

- Господи!

- Невероятна история, Бен. Ако стана полски гражданин, ще се запиша в армията, та ако се наложи, да мога да защитавам страната.

Чувам затръшване на врата, кликане на мишка и бръмчене на машина за кафе - Патрик е пристигнал в офиса. Бързам да го попитам:

- Би ли изразил мнението си за Брекзит с една дума?

- Не.

- Интересно...

- От историческа гледна точка Великобритания е пример за толерантност към всякакви различия. Жалко, че тръгва по друг път. Както и да е, благодаря за интервюто и не забравяй да се абонираш.

Патрик наистина направи филм за Пилецки и събра десет милиона гледания. Стана водещ на популярна новинарска телевизионна програма и няма да се учудя, ако един ден стане президент.

9 март. Ям кнедли в парка до хотела. Не знам как да ги опиша, те са едновременно "красиво" и "грозно". Паркът се казва "Шопен". Има паметник. Едното ухо на композитора липсва. Ято гълъби интелектуалци са обядвали с него. Питам се дали Шопен е писал музика, за да бъде запомнен като издялан от камък и побит в парк, в който студентите се отбиват да похапнат и да дремнат. Налягат ме мисли за поемата "Озимандий" от Шели (или Байрон?), в която се споменават вечността и заветите. Всъщност защо дойдох в Полша? От една страна, билетът беше евтин и имах желание за промяна. От друга, исках да напиша книга, за да се чувствам жив. Да пътувам и да пиша - ето кое е най-важно за мен. Мога да живея без много неща - печени филийки, секс, Канада - но не и без пътешествия и думи.

От работнически произход съм и затова влизам в бар "Пролетариат". Няма да напиша името на улицата, тъй като ще ме обвините, че нарочно се изтъквам с трудни думи. Барманът, изглежда, ме е забелязал как се суетя и се чудя как да отворя вратата, тъй като ми връчва менюто на английски. Барът е украсен с бюстовете на Маркс и Енгелс, Ленин, Мао и Ръсел Бранд, чиято книга "Революция" отказа милиони хора от четенето. Ще ми се да мисля, че на съседните маси се обсъждат селски въстания и значими социални промени, но едва ли.

Повечето клиенти са млади и нямат вид на революционери. Маратонките "Ню Баланс" са едва ли не униформени. Тук струват колкото и в Англия - триста и петдесет злоти, или седемдесет паунда. Само че в Полша това е седмичната заплата на нископлатен трудещ се. Започвам да разбирам какво означава "Източна енергия и западен стил". Поляците трябва да работят три пъти повече, за да се сдобият с тези маратонки. Желязната завеса е вдигната и на сцената са излезли компаниите с впечатляващите си маркови стоки.

Намирам площада със стария надлежно възстановен след войната пазар. Не се наемам да определя архитектурните стилове на сградите - малко рококо, малко ар нуво, малко хоросанова замазка. Какво значение има, след като площадът е толкова красив, че не се налага да правиш какъвто и да е анализ. Рядко питаме: "В какво точно се състои красотата?". И рядко отговаряме на този въпрос.

Едно момиче с червен чадър ме спира и ме кани да посетя клуб "Еуфория", където танцуват двайсет и две красиви момичета. Казвам, че е още следобед, но тя настоява - момичетата обичали да танцуват, а можело също да пийна чай или кафе. Двайсет и две момичета, повтаря тя, сякаш би имало значение, ако бяха с едно повече или с едно по-малко. Устоявам на поканата и влизам в пъба "Лондончанин" едва ли не с идеята за скорошно връщане на Острова. Седя с халба ейл под снимките на Биг Бен и Тауър Бридж и реклами на "Килкени" и "Лондон Прайд".

За пръв път съм на такова място. Питам един младеж дали говори английски. Разбира се, отговаря той, после питам възрастен господин дали говори английски и той ми посочва улицата пред пъба. На площадчето под красивата часовникова кула на кметството се заговорвам с Алфи от Норвегия и Емре от Турция. Настояват да се преместя в хостела им - там можело да разговарям на английски почти с всеки. Обяснявам им, че съм тук не за да получавам бърза и лесна информация за хората и страната, а за да положа усилия и да прозра всичко в черно-бели краски.

10 май. Трудно е да научиш полски, докато ходиш по улицата или из полето. Дори най-простата и банална дума, като банан например, може да придобие двайсетина различни форми и яко да те подхлъзне. Това е полската падежна система, която се опитвам да избегна. Представлява хилядолетна граматическа конспирация, която прави живота ненужно труден и е едва ли не общ противник, който обединява поляците. Непрестанно надавам ухо да разпозная някоя дума и правя сравнения с нещо вече чуто.

Тъкмо научих думата за хляб и чух, че го наричат и с друга дума, а после и с трета, която видях на един етикет. Усъмних се, че поляците хич ги няма с правописа. Но после разбрах, че дори това е за предпочитане пред факта, че всъщност думата за банан се променя в зависимост от това дали го поръчваш, белиш или пустосваш. От два месеца съм в Полша и все още пелтеча. Любимата ми телевизионна програма е "Болек и Лолек", тъй като героите не говорят. Общувам успешно само с двегодишните деца. Сочим с пръст и назоваваме съществителните само в именителен падеж. Но се налага да упорствам и да общувам и с възрастни - или поне с Джени - като се надявам на най-доброто.

4 януари 2017. Решавам да сготвя бигос. Довечера ще ни гостуват приятели на Джени. Купувам кисело зеле - два килограма за шест души по съвет на възрастната госпожа на пазара. Взимам лук, моркови, прясно зеле и за сладост ябълка вместо сливи. Отбивам се в месарницата и искам месо за бигос. Добавям, че ще го готвя довечера.

- Как така? Нямаш време! - заявява месарят. - От кое зеле си взел?

Поглежда в торбата ми, одобрява зелето и ми дава пушен бекон, свинска плешка и наденици. От бакалията взимам червено вино, домати, доматено пюре и подправки. Забравям да взема сухи гъби, връщам се, но вече е затворено. Джени твърди, че без гъби не може, разучава магазините по интернет и хуква с колелото. Чудесен приятел е този Джени! Пускам Елтън Джон и разтопявам маслото. Добавям киселото и прясното зеле, запържвам бекона, плешката и нарязаните наденици.

Върху матрака от зеле мятам одеяло от месо, накълцвам лука, карамелизирам го, изсипвам чесъна, заливам с вино, деглазирам, рендосвам морковите и ябълката, накисвам гъбите, за да омекнат, нарязвам ги, слагам ги заедно с чушките, пускам дафинов лист, хвойна, малко гъбен бульон, доматено пюре и... тенджерата вече ври. Разбърквам през трийсет минути в продължение на три часа. Свалям ястието от печката и го оставям да изстине.

Гостите идват и гледаме филма "Бунтовник без кауза" с Джеймс Дийн. Доволен съм от кулинарните си способности и заявявам, че искам да отворя заведение "Бигос и книги". Мирек е "за", но другите предпочитат суши. Анна запява песента в чест на бигоса: "Make the world a better place със зелето начело!". Кой знае, може би светът наистина ще стане по-хубав, ако всеки жител на планетата бъде задължен да произвежда ежегодно по двайсет кила бигос. Готвенето продължава толкова дълго, че на никого не би останало време за пререкания.