Откъс от "България на Олимп"

Родена на 28 ноември 1975 г. в Чепеларе, Смолянско

Ръст 163 см, тегло 54 кг

Биатлон

Дафовска - девета без грешка след първа стрелба с 10:57,2 мин.

Дафовска - четвърта без грешка във втора стрелба с 22:12,4 мин.

Дафовска - седма след една грешка с втори патрон на трета стрелба с 34:02,0 мин.

Дафовска - първа без грешка в четвърта стрелба с 45:21,9 мин.

Дафовска - победа на финала с 54:52,0 мин. (осмо бегово време)

Крайно класиране: Екатерина ДАФОВСКА - 54:52,0 мин. (1 грешка),

Олена Петрова (Украйна) - 55:09,8 мин. (1), Уши Дизъл (Германия) - 55:17,9 мин. (1)

ЗЛАТО НА ОЛИМПИАДАТА В НАГАНО,1998

Олимпийски игри Нагано 1998, биатлон - 15 км с 4 стрелби, 9 февруари, Биатлонски комплекс в Нозава Онсен

ПЪТЯТ ДО ЗЛАТОТО

4-та на олимпиадата в Солт Лейк сити 2002 в щафета

5-а на олимпиадата в Солт Лейк сити 2002 на 15 км

8-а на олимпиадата в Торино 2006 на масовия старт

8-а на олимпиадата в Торино 2006 в щафетата

10-а на олимпиадата в Солт Лейк сити 2002 в преследването

Бронз на световните първенства в Антхолц 1995 и в Осърбле 1997 на 15 км

Злато на европейското в Минск 2004 на 15 км

Сребро на европейското в Лангдорф 2006 в щафета

Бронз на европейското в Лангдорф 2006 на 7.5 км

С пет победи за Световната купа, 4-та в крайното генерално за трофея през сезон 2002/2003

СНЕЖНАТА КРАЛИЦА ОТ РОДОПИТЕ

На 4 години тя вече се е качила на ските, както повечето деца в планинското градче Чепеларе. На 15 хваща за първи път пушка и пробва изстрели сред вековните родопски борове. А на 22 комбинира така умело двете неща, че сюрпризира света с олимпийско злато в биатлона. Първото за България в зимните спортове.

Нейният бум предизвиква тотален фурор в страната. Не само заради сензацията, която обходи света, но и защото родината ни намери своята зимна кралица! За 54 минути и 52 секунди едно чаровно и отдадено на спорта момиче стана Екатерина Велика в биатлона. И така най-после постави България на шампионската карта в белите спортове. Да проходиш със ски на краката и да се качиш на "писалките" в най-ранна детска възраст се приема за нещо съвсем нормално в сърцето на Родопите. Така се случва и с Екатерина Дафовска, родена на 28 ноември 1975 г. в Чепеларе. В един период тя се занимава със спортно ориентиране, но родителите ѝ често излизат на лов и това оказва влияние за насочването на Катя към биатлона.

Дафовска расте дребничко и скромно момиче, но впечатлява специалистите с целенасоченост, дисциплина и трудолюбие. Нищо не може да я отклони от пътя, който следва. Външно изглежда някак "извън нещата". Понякога се "самоизключва" от действителността и шумотевицата дори и с шиене на гоблени.

Но вътрешно винаги гори и не допуска компромиси при преследването на целите си. Успехите на младата биатлонитска не закъсняват, както и първият медал от голямо първенство. През 1993-та си отвоюва бронз на световния шампионат за девойки. По това време събитията в белите спортове се развиват турбулентно, тъй като зимните олимпиади сменят термина си, за да се разминат с летните игри. Така "бялата" олимпиада Лилехамер 1994 е само 2 години след предишната в Албервил.

Бронзът от световното младежко първенство е ключът на Катя за влизане в олимпийския отбор. На откриването в Лилехамер едно дребничко девойче застава редом до тогавашните суперзвезди на българския и световния биатлон, останали на крачка от медалите на предишните игри в Албервил - Надежда Алексиева, Ива

Шкодрева, Мария Манолова

Година след олимпиадата, все още на възраст за състезания за девойки, Дафовска грабва бронз от световното първенство за жени в Антхолц. Същата зима печели медал и от младежкия шампионат на планетата. На тези надпревари един руски треньор ѝ поднася изненадваща прогноза - ще стане олимпийска шампионка. Но за останалите Катя все още е твърде далеч от златото и специалистите не я слагат сред фаворитите за игрите през 1998 г.

Катя заминава за японския град Нагано в твърде изнервена обстановка. Тя има във визитката си два бронза от световни първенства (Антхолц 1995 и Осърбле 1997), но олимпийският ѝ сезон е трагичен. Най-доброто нейно класиране е 34-то място

Много хора тогава ѝ подмятат, че е тръгнала с голяма кошница. Обърканият сезон е опънал до скъсване нервите на Катя. И тя дори заявява на треньорите, че не иска да се месят в нейната подготовка, а само да ѝ прострелват оръжието.

Дафовска пристига в Нагано 12 дни преди коронната си дисциплина 15 км с 4 стрелби. Фаворити са легендарната германка Уши Дизъл, украинката Олена Петрова и бившата скибегачка Магдалена Форсберг (Швеция), която печели 7 пъти поред Световната купа.

Екатерина е със стартов номер 18. Денят 9 февруари се оказва много странен. Времето в комплекса Нозава Онсен е изключително динамично. Метеорологичната обстановка се мени интензивно, дори тотално на всеки час - от снежна виелица през слънце, после пак сняг, дъжд и накрая пак ярко слънце със синьо небе.

При тези условия много важна се оказва подготовката на ските, а за щастие в родния щаб са свършили добра работа по този въпрос. Няколко дни по-рано са уредили всички писалки да минат допълнителна обработка на структура при японците. Това също помага за сензацията. На прострелката обаче нашите нямат този късмет.

Извива се виелица, но в българския лагер нямат нужната оптика и Дафовска не получава никаква информация за корекции в стрелбата. Като за капак Катя се чувства най-добре с тренировъчните ски и рискува, потегляйки с тях, което се случва за първи и последен път в кариерата ѝ.

След първата стрелба Дафовска е девета, но след втората излиза на четвърта позиция. До този момент е без грешка с пушката, но при третия престой на рубежа прави първи пропуск с втория си патрон от серията. Това я праща на седма позиция, но с малка разлика от най-бързите.

Руски треньор предрича, че ще стане шампионка

Решаваща за титлата се оказва четвъртата последна стрелба. Катя съумява да излезе от нея без грешка и така вече е лидер. И тук става видно, че е в орбитата на златото, защото останалите грешат и трупат наказателни минути към беговите си резултати. Метър след метър Катя наближава финала с отлично общо време. Финишира и започва голямото очакване. Дизъл също греши само веднъж на рубежа и изостава с 25,9 сек от българката. Световната шампионка от 1996-а и 1997-а Магдалена Форсберг прави цели 3 пропуска и се срива чак 14-а.

Последната стартирала от големите е Олена Петрова (Украйна). С по-заден номер тя успява да изпревари Дизъл, но не и Катя. Най-бързо бегово време регистрира малко известната тогава словенка Андрея Грашич, но 4 пропуска на рубежа я пращат на петото място. Тук вече сензацията е необратима. Сътворява я Катя Дафовска! България има своята първа олимпийска шампионка в зимните спортове! Журналисти и треньори понасят засмяната родопчанка на раменете си за знаменитите снимки, които ще обиколят света.

Родният триумф в Нозава Онсен се засилва от друга българка. Павлина Филипова остава на крачка от медалите - само 2 десети от секундата я разделят от бронза на Уши Дизъл. След това всичко се завърта пред очите на Катя като филм на бърз каданс. Следват празненства в хотела на МОК, където Иван Славков-Батето, тогавашният президент на БОК, дава импровизиран прием. И още - интервюта, поздравления от непознати по улиците и фееричното награждаване в центъра на Нагано. Плюс уникалното посрещане в България, където директно на пистата на летище София се изсипва едва ли не цяло Чепеларе заедно с гайдите и тъпаните.

Четири години по-късно Катя се подготвя с амбиция да защити титлата си, но след много заболявания и пневмонии записва на олимпиадата в Солт Лейк сити 2002 четвърто място с щафетата, пето на 15 км и десето в преследването. По-късно, през 2004-та, снежната ни кралица триумфира в Минск с европейска титла на 15 км. А Торино 2006 е нейната четвърта поредна олимпиада, на която регистрира нови класирания в топ 10 - осма в масовия старт и в щафетата.

Застигната от травми и контузии, през 2006-а тя претърпява опе- рация на рамото в клиника в Щутгарт, но не успява да се възстанови напълно. И логично през март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера. Остава обаче близо до спорта. За олимпийската титла община Чепеларе ѝ предоставя парцел, върху който Катя построява и менажира хотел в курорта Пампорово. И от години е лице на този световно известен зимен център Става и президент на Българска федерация биатлон. И до днес не само приема покани, но и участва с успех в демонстративни мастърс стартове в чужбина. Родните медии ѝ засвидетелстваха признание, коронясвайки я за "Спортист №1 на България" за 1998 година.

Екатерина Дафовска - зимната кралица на българския спорт: Точната стрелба е решаваща за титлата в Нагано

Много емоционално изживях завръщането с олимпийското злато в България. Самолетът кацна на правителствения ВИП и там, директно на пистата, ни посрещна огромно множество хора, повечето от Чепеларе - гайди, тъпани, музика, танци, транспаранти Всичко това пред ВИП сградата и пред ококорените погледи на охранителите. Президентът Петър Стоянов беше наредил да пуснат хората зад оградата, на самата писта, и така всичко се смеси в едно национално тържество. Оттам - директно в президентството. Пак в разрез с всякакви мерки за сигурност и протокол. Неколкостотин души се изсипаха в Гербовата зала и изправиха косите на охранители и гвардейци - без никакъв входен контрол, скенери и проверки. И пак гайди, ручила, песни, танци... Празненства без край! И после - направо към Чепеларе, където тържествата не секнаха цяла седмица. Имах чувството, че цялата Родопа планина, цяла България празнува"