- Не мога да бъда друга. От дете съм обградена от богати библиотеки. Моля се да мога да чета, докато съм на този свят. Баба ми на 90 години така почина - с разгърната на масата й пред нея книга. Каква по-добра съдба и край от това.

- Чета най-различни текстове - художествена литература, квантова физика, политическа поезия, книги за деца, вестник "Стършел".

- Разгръщам книгата напосоки и чета, където се отвори. Ако ме хване - това е най-същественото. Поръчвам си от сайтове.

Киркегор казва: "Добра е тази книга, която ни прочита!".

Скоро мой състудент, сега професор, ми разказа за свой познат, който казвал: "Аз като не чета нищо, всичко трябва да измислям сам" - чудесно остроумие, като наред с това ти идва да възкликнеш: О sancta simplicitas! (О, свещена простота!)

- Книгите са не само на нощното ми шкафче, а дори и в леглото ми. Чета различни неща. Библията и "Курс на чудеса" - защото най-важното е отношението ми с Бог. Майка Тереза казва: "Ние нямаме работа тук на земята с другите, а основно с Бог".

Също, чета езотерика, Йога за ръцете, Чудомир и Бранислав Нушич, книги за деца и това, за което пиша в момента рецензия. Мисля за себе си като за широко скроен човек - и във вкусовете, и в действията си.

- Франсоаз Долто "Каузата на децата".

- Обичам да чета в леглото, чета и нощем, но и обичам като във филма "Имаш поща" (един от любимите ми филми) да се събудя и с кафето да седна да си прочета дори имейлите. Ако нямам имейли, го приемам едва ли не като лична обида - това в кръга на шегата, разбира се!

- И трите - в днешно време да се чете само Гутенберговото изобретение би било анахронизъм. Но, за да си доставя удоволствие, бих разгърнала книга на хартия. Има специфичен мирис печатаното четиво. А и тактилните ни усещания (за допир - бел. ред.), че държиш книгата в ръце и я пазиш, е като свещенодействие.

- Майка ми беше учителка по френски. Като малка растях със знания и на двата езика. Но знаете, че език като не се поддържа, вече не си в такава форма. Ползвам отчасти и английски и немски.

Четенето на френски е истинско удоволствие. Това е финес и интелектуално пиршество.

- За мен чувствата са най-важни. Бяха ми необходими години да започна да ценя повече чувствата пред мисълта.

- Нямам предпочитания. Като човек, учил на младини и философия, една от любимите ми книги е учебникът на Добрин Спасов от 70-те години на миналия век "Символна логика" - това е велика книга - дори и чувство за хумор намирах в нея.

- Възхищавам се на изследването на г-н Борислав Скочев " Концлагерът Белене. Островът, който уби свободния човек". Нея получих последно като подарък преди около две години. За последния ми рожден ден синът ми ми подари "Пътеводител на ясните сънища. Изкуството на ониронавтиката" от Дилън Тукило, Джарел Зейзъл и Томас Пейтъл.

- Скарлет от "Отнесени от вихъра" и Полиана от едноименната книга на Елинор Портър. Полиана е нарицателно име за вечната оптимистка, а Скарлет винаги ще каже: "И утре е ден!".

- Книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си", д-р Елизабет Кюблер - Рос - "Животът след смъртта", както "Психоанализа, пансексуализъм и изкуство" от Атанас Илиев на книгоиздателство "Акация" от 1926 г. и "Alcools, choix de poèmes" от Аполинер.

- Български - поезията на Атанас Далчев и Радой Ралин. Чужди - поезия: Емили Дикинсън, Рабиндранат Тагор и проза: Херман Хесе, филмите на Уди Алън.

- Вече нямам никакво място. Вече са натрупани по бюра, маси, пода.

- Препрочитам книгите на Чудомир.

- Книгата на Алберт Бенбасат "Изгубени вещи".

- Райън Холидей "Изкуството да бъдеш спокоен".

- Синът ми - Вихрен Чернокожев-младши.

- Д-р Стивън С. Иларди "Лек за депресията".

Почувствах същото като героя на Джеръм К. Джеръм от "Трима души в една лодка", който като четял "Домашен лекар", установявал, че има симптоми на всички описани болести!

- "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин. Но съм гледала филма с Колин Фърт много пъти!

- "Том Сойер" на Марк Твен.

- Все повече ми се четат най-различни книги - от Библията до квантовата физика, което всъщност, е едно и също.

- В едно семейство, което има 4-годишно момче, се ражда бебе. След донасянето му от болницата момчето настоява да го оставят за малко насаме с бебето. Родителите дочуват следното от съседната стая: "Бебе, разкажи ми за Бог, защото аз вече започнах да го забравям!"