Юли 1888. Край източните брегове на Гренландия се носи леден къс, тласкан от морските течения. Шестимата мъже върху него осъзнават, че плановете им да достигнат до брега са се осуетили. Мощта на водната маса в тази зона, както всички са ги преду­преждавали, обезсмисля сизифовските им усилия да се доберат до сушата. Нито двете им малки лодки, нито самоотверженото им гребане ще са достатъчни за прекосяването на този заледен поток, на тази амалгама от ледени късове, избълвана от Север­ния ледовит океан и спускаща се по крайбрежието.

Тези хора съставляват несъмнено причудлива, съвсем разно­родна група, за която трудно може да се каже, че е експедиция, поставила си за задача да прекоси Гренландия - начинание, в което най-добрите полярни изследователи са се проваляли и което много от тях са нарекли самоубийствено. В групата има един моряк, решил да изостави плаването, един армейски офи­цер, стремящ се към повишение, двама лапландци, които са приели да са там само заради заплащането, и един млад дър­вар, който е виждал морето веднъж в живота си. Предвожда ги Фритьоф Нансен, 26-годишен учен, самоуверен и храбър, който, докато е подготвял експедицията, е писал дисертация и я е за­щитил няколко дни преди да тръгнат. Той ръководи група от хора за пръв път, и то в такова мащабно приключение. По-късно ще си даде сметка, че причината за ред недостатъци и грешки е липсата на опит и прибързаната организация.

От няколко дни се намират върху тази хлъзгава повърхност, която все пак им осигурява някаква закрила. Без нея крехките им лодки биха били смазани от непрекъснатите удари между айсбергите, тласкани от теченията. Засега ледените грамади ги притискат отвсякъде и сякаш ги следват в безпътното им странстване като неми свидетели на провала им. Палатка е единственият им заслон срещу неумолимия леден дъжд, който непрекъснато се излива върху тях.

В такива отчайващи условия са изминали повече от 200 ки­лометра. Недостижимата суша вече дори не се вижда, а безми­лостното течение следва посока, която ще ги запрати в суровата прегръдка на Атлантическия океан, където ледът под тях ще се разтопи и ще ги остави напълно беззащитни в техните миниа­тюрни лодки на повече от две хиляди километра от най-близ­кото пристанище.

20 юли. Перспективата е станала много зловеща. От някол­ко дни техният леден къс се е измествал към външната страна на кортежа от айсберги. Там морето връхлита ледените маси­ви, тласка ги силно един към друг и ги раздробява. Тази нощ се намират на малко повече от половин километър от въртопа, чийто мощен грохот се долавя все по-близо. Вероятно до два чàса ще ги застигне и тях. Ето защо са подготвени да хвърлят лодките в отчаян опит да се спасят от тази гигантска мелница. Нощта ще е дълга.

Докато извън палатката един от мъжете стои на пост, за да предупреди останалите, когато неизбежното се случи, двамата лапландци са се сгушили тайничко в една от лодките и преда­но четат Библията, убедени, че това е последното нещо, което правят в живота си.

И все пак, неочаквано и противно на всички злокобни пред­вещания те успяват да избегнат опасността и дори да се добе­рат до брега. Оттам ще се впуснат в прекосяване на заледеното плато на Гренландия, а после ще се завърнат триумфално от дръзкия си поход.

Повече информация за книгата ще намерите тук.