Емблематични творби на Иван Бунин са събрани в юбилеен сборник
Емблематични творби от Иван Бунин са събрани в юбилеен сборник по случай 150-годишнината от рождението му. Очаква се томът "Слънчев удар" да излезе от печат около 22 октомври, когато е рожденият ден на писателя по нов стил. Издател е "Лист", редактор - Боряна Даракчиева, а майстор на корицата е Дамян Дамянов. В прессъобщението не се споменава чии преводи са използвани.
Изданието включва 16 от най-добрите му творби, сред които повестите "Село", "Суходол" и "Любовта на Митя". Акцент са и разказите "Граматика на любовта", "Чашата на живота" , "Леко дихание", "Островът на сирените", както и "Слънчев удар", дал името на сборника.
В селекцията е и "Господинът от Сан Франциско" - разказ, писан и издаден от Бунин през 1915 г. и нареждан сред класиките на автора. След като прочита тази притчова история през 1920 г., Владимир Набоков - тогава още начинаещ поет, казва за Бунин: "Единственият писател, който в нашия кощунствен век спокойно служи на прекрасното". Максим Горки също е категоричен: "Извадете Бунин от руската литература и тя ще помръкне, ще се лиши от дъгоцветния си блясък, от звездното сияние на самотната му странстваща душа."
"Иван Бунин е добре познат у нас, но често пренебрегван. В този сборник излязохме от обичайния подход да вземем наготово чужд подбор от негови разкази, както се случваше досега. Годишнината от рождението на Бунин има нужда от специално издание с най-добрите му разкази. Затова в "Слънчев удар" събрахме емблематичните му текстове, тези, заради които той получава Нобелова награда за литература", казва главният редактор на издателството Гергана Димитрова.
Иван Алексеевич Бунин - поет, писател, публицист, критик и преводач, е роден във Воронеж през 1870 г. в дворянско семейство. Първият му сборник със стихове е публикуван в Орел през 1891 г. Бил е в контакт с Чехов, Горки и Толстой. През 1903 и 1909 г. получава Пушкиновата награда на Руската академия на науките и е избран за почетен академик. След болшевишката революция емигрира във Франция, където продължава литературната си дейност. През 1933 г. получава Нобелова награда за литература за "строгото майсторство, с което развива традициите на руската класическа проза". Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж.