Откъс от "Невъзможната" на Магдалена Георгиева

ДВЕТЕ БИБЛИОТЕКАРКИ

- Децата днес са с крехка психика и, моля Ви, обещайте, че няма да говорим много за отрязаните глави.

- Да, разбира се, ще поведем разговора в друга посока. Искате ли например да им покажем библиотеката на кралицата - около тази библиотека има интересни истории и те не са непременно свързани с паднали глави, на когото и да било макар че

Тя се усети участваща в разговора едва сега, въпреки че от двайсет минути водеше формален диалог с учителя по изкуство, който вторачено следеше всяка нейна дума и кимаше одобрително на всичко, изречено от нея. Не беше свикнала на такова внимание. Е, все пак малобройните туристи слушаха беседата ѝ в захлас и оставаха доволни. А бяха малко на брой, защото е необходима специална и предварителна заявка за посещение с гид в библиотеката на кралицата в Малкия Трианон.

Тя отдавна се беше примирила с ясния факт, че тази зловредна машинка, наречена личен аудиогид, беше превзела почти цялото туристическо внимание. Кокалестата фигура на учителя, надвиснала като тежка сянка над гишето за аудиогидове, заплашваше да се отдалечи в друга посока и любимата ѝ библиотека отново щеше да потъне в музейното си забвение. Прищя ѝ се откритият урок наистина да се проведе в библиотеката и като че ли заради това се постара да прикове с нещо вниманието на учителя.

Тази идея я принуди да излезе иззад гишето и храбро да го покани да разгледат мястото и да проверят дали е подходящо за урока. Тръгнаха сред пастелните цветове на Трианон и сред семплата ведрост на струящата отвсякъде барокова красота. Всичко тук беше подредено по вкуса на Мария-Антоанета. Той веднага усети разликата с импозантните помещения на Версай, които заради честите си посещения по работа вече знаеше почти наизуст. Прояви упорство да организира часа си по изкуство на това място и то срещна подкрепата на директора. Сега, воден от собствения си ентусиазъм, той не искаше да изпусне даденото мимоходом одобрение.

Затова бързаше да открие достатъчно интересно място, при това далеч от тълпите туристи и познатите на всички места в безкрайния лабиринт от градини и дворци горе във Версай. Библиотеката, на пръв поглед, му се стори подходяща за провеждане на часа. Но го осени леко съмнение дали нямаше да предизвика прозявка по тийнейджърските муцунки на хлапетата. Какво ли толкова интересно можеше да има в една библиотека.

Тръгна след нея като вярно куче и за пръв път погледът му истински се спря на момичето. Оказа се, че всъщност е смаян. Видът ѝ беше поразителен. Острото лице с чисти, негримирани черти граничеше с аскетизъм или би издавало прояви на анорексия, ако не бяха свежият тен и ведрото вдъхновение, с което тънката шия носеше огромно кълбо от косата на това създание.

Всъщност косата като че ли беше най-впечатляващото нещо в нея, вероятно работата на това място беше повлияла на този вид прическа. Възрусата, почти граничеща с бяло коса беше хваната високо нагоре в хаотичен и не особено притегнат кок, от който около тила и бузите изпадаха множество кичури, завити в различни посоки. Избегнали пластмасовата хватка на шнолата, по тила и слепоочията други по-едри кичури се виеха с консистенцията на тънка тел, но с изумителните розови и сини цветове, които нарочно никак не отиваха на строгия много тънък кашмирен пуловер в черно.

Всичко това завършваше с изумителна пола от черен тюл, в който като в примка бяха вплетени множество звездички, искрящи в сребристо и златно. Полата покриваше коленете и дори стигаше до средата на прасеца, а отдолу се подаваха многоцветни карирани чорапи, обути накрая в изумителни с миниатюрния си размер оксфордки. Благодарение на този чифт обувки стопанката на библиотеката с танцувална стъпка водеше учителя по коридорите на Малкия Трианон, облени от подиробедната светлина на френските прозорци. Освен светлината ведрост и лека въздишка заради този кокетен разкош носеха млечните цветове на стените и подбраните за отмора на окото пасторални картини във все същите меки цветове.

- Вероятно сте запознат с историята на Мария-Антоанета и граф Ферзен. Мълвата от онези времена твърди, че този граф е бил любовник на кралицата. Поне така упорито говорят злите езици от онова време. Любов, която е продължила през целия им живот. Но за да бъде всичко благопристойно, една друга интересна личност - принцеса Дьо Ламбал, служела за прикритие на любовната афера между кралицата и графа. Принцеса Дьо Ламбал била млада и много богата вдовица, придворна дама и вярна приятелка на Мария-Антоанета.

Това, което историята малко казва, а ние знаем, е, че принцесата, освен че заемала най-високия пост сред придворните дами, била личен отговорник за колекцията от книги на Нейно Величество. Така да се каже, освен всичко друго била и библиотекарка на кралицата. С италиански вкус и френско възпитание, очарователната Ламбал успяла да направи забележителна колекция в библиотека с разнообразна литература, която ей сега ще видите в пълния ѝ блясък. Всъщност не зная дали е подходящо всичко това да го казвам в този вид на децата, но е добре да решим сега какво ще им разкажем, защото ще видите интересни неща, които тази любовна история е повлякла след себе си.

- Тогава историята остава - отсече учителят и пак се опита да гледа на събеседницата си с прагматичен и скептичен поглед на човек от нашето време.

Но момичето с целия си парижки вид все пак продължаваше да го потапя в света на ХVІІІ век. Всичко в нея, прическата, походката, маниерите и говорът бяха такива, каквито вероятно са били характерни за онези времена. Едва ли през ума му минаваше, че в крехките ѝ гърди пърха храбро сърце на вманиачен библиотекар, който е намерил слушател. Тя за нищо на света не искаше да изпусне момента да се похвали с библиотеката си - най-прекрасната в света според представите ѝ на грижовна следовница на принцеса Дьо Ламбал. Решимостта ѝ да задържи вниманието му проличаваше в побелелите кокалчета на пръстите ѝ, стиснати в неприветливи юмруци, и в лекото сумтене при всяко краткотрайно прекъсване на разказа ѝ.

- Както знаете, настроенията срещу Мария-Антоанета във Франция са били много силни през целия ѝ живот. От момента, в който тя се появила във френския двор като дофина, до последните ѝ дни като затворница в Тюйлери и Тампъл французите никога не са я харесвали. През цялото това време тя е имала много малко приятели, но за две личности е напълно сигурно, че са ѝ останали верни до края на живота ѝ. Живот, който, знаете, е приключил на гилотината.

Докато говореше, тя продължаваше да крачи, без да обръща внимание на изяществото на музикалните салони, вестибюлите и будоарите, през които преминаваше почти без да се спира. Така тя неволно заставяше събеседника си да препуска след нея, за да не пропусне нещо от казаното.

- Тези верни и неотлъчно следващи кралицата приятели били граф Ферзен и принцеса Дьо Ламбал. Едва ли знаете, но е редно да кажем, че именно графът е организирал онова легендарно и злополучно бягство на краля и кралицата. Знаете, че това бягство почти успяло. Кралската двойка била заловена чак на граница, само минути преди да намери спасение в чужбина. На няколко километра от австрийската граница те били разпознати, заловени и върнати в Париж. После историята ясно разказва какво е станало - били осъдени на смърт. Но тази тема решихме да не я повдигаме пред Вашите възпитаници.

- Впрочем - плахо вметна той - не е чак толкова невъзможно да го споменем, ако проявят любопитство. Още предната година са изучавали тази част от френската история. Те са наясно, повярвайте ми.

Тъкмо в тази част на разговора една чудодейна с размерите си връзка ключове се озова в ръцете ѝ, измъкната от невидимите джобове, скрити в диплите на тюлената пола. Вероятно наближаваха библиотеката, защото стъпките ѝ се забавиха, дъхът ѝ се затаи, а продължението на разказа запрепуска.

- Принцеса Дьо Ламбал също имала възможност да избяга по време на Революцията и много пъти такова бягство ѝ било предлагано от кого ли не, но тя предпочела да остане до своята приятелка, кралицата. Всъщност клюките по онова време били толкова злонамерени по адрес на Мария-Антоанета, та чак се приписва любовна връзка между нея и принцесата. Те били обвинявани в непристойна връзка и много пасквили на тази тема били публикувани през годините на управление на кралицата.

Но тя безотказно държала близо край себе си своята приятелка. Принцеса Дьо Ламбал, която всъщност имала изключително скромен и лишен от авантюри живот, гледала на тези мълви доста шеговито. Дори мога да Ви покажа тук в библиотеката един шкаф, в който двете с кралицата са събирала всичко написано срещу тях в знак на презрението им и извисяването им над злословието, надвиснало над приятелството им.

- Наистина не знаех нищо за тази принцеса, както и за обвиненията. Говорите интересни неща. Нима и такива интриги са съществували в онези времена? Мислех, че са специалитет на съвременността - успя да промърмори учителят, като се вгледа внимателно в лешниковите очи на събеседницата си.

В тях горяха алени пламъчета. Лишеният му от романтика поглед отдаде този нюанс в очите ѝ на отразяването на алените цветове от розариума отвън. С разсеян поглед едва бе смогнал да отбележи в ума си, че в градините на Малкия Трианон цареше такова изтънчено спокойствие и почти безлюдна красота, каквито в големите градини по-нагоре във Версай рядко можеше да се видят.

Версайските градини вечно бяха пълни с жуженето на туристи от цял свят. Явното усамотение, на което се радваше това място дори сега, е било още по-осезателно някога, когато Мария-Антоанета сама избрала отдалечеността и спокойствието му. Навярно това е бил нейният начин да се откъсне от шумотевицата на кралския двор. Захванатата тема за тайната авантюра на кралицата с онзи граф беше започнала да човърка въображението му. Той искаше да разбере историята докрай.

- Няма да Ви занимавам с политическите интриги и всички сплетни по адрес на кралицата от онова време, защото това не е толкова интересно, колкото тайният живот, който се е водел тук, и невидимите връзки, които са съществували между хората, обитавали това място - тя се беше спряла и бе опряла гръб на една красива двойна врата. Сигурно беше, че бяха пристигнали до тайната библиотека.

Превъртя свойски ключа, от което пролича, че го беше правила неведнъж. Тя усети собственото си пристрастно нетърпение, с което прекрачи прага на своето владение. Библиотеката беше наистина величествена. В специални ниши по стените между дългите до пода прозорци бяха наредени книги върху огънати от тежестта им рафтове. Украсата на стените и прозорците беше лека, ефирна, лишена от позлата, за разлика от подобни помещения във Версай, които теглеха вниманието на наблюдателите към декорациите, аплиците, летящите ангели по таваните и почти засенчваха очарователното многообразие на книгите по рафтовете.

По средата на дългото и осветено с бистра светлина помещение стояха маси, специално пригодени за разгръщане на книги и четене. Имаше удобни кресла и светли килими, въобще една едва доловима женска хармония потрепваше на невидими криле в цялата стая. Това караше посетителя да притаи дъх и неволно да говори шепнешком. Пазителката на библиотеката направи същото. С притихнал глас, сякаш споделя непристойни тайни от кралския двор, тя продължи да разказва.

- Всъщност аз имам своя теория за онова, което е ставало тук по времето на Мария-Антоанета. Вярвам, че нейната приятелка Дьо Ламбал също е била тайно влюбена в граф Ферзен. Навярно това е била тайната на нейния живот. Да, тя е служела за прикритие на кралицата в нейната афера с графа, но, повярвайте ми, сигурна съм, че през цялото време самата тя е била тайно влюбена в него.

- Ако е било толкова тайно, Вие как сте разбрали за това? - също шепнешком запита учителят.

- Доказателствата са тук, в тази библиотека и са навсякъде, погледнете - тя разтвори широко ръце, сякаш да обхване и посочи всичките рафтове, отрупани с книги, и се завъртя на пръсти като балерина.

Той я погледна с явно подозрение. Освен че мястото беше великолепно само по себе, подредено с вкус и навярно преди столетия из него е пърхал закачлив женски смях, други доказателства за тайната любов на принцеса Дьо Ламбал към граф Ферзен нямаше.

- Не виждате ли? - с хитроумна престорена изненада възкликна тя.

- Честно казано, нищо не виждам - призна той и си обеща да не шепне повече.

Тя го хвана за ръка и го задърпа към една от нишите с книги. Посочи му един рафт и няколко книги, подредени една след друга. Той пак нищо не забеляза и тръсна глава с изражение на глуповато невежество, каквото изпитваше за пръв път в присъствието на друг човек.

- Всички правят като Вас - подсмихна се тя, - първоначално не се забелязва, но като им го покажа, виждат знаците навсякъде в библиотеката. Ето, вижте първите букви на заглавията на книгите - какво оформят като дума? ФЕРЗЕН. Да, Ферзен. Знаем, със сигурност знаем, че единствено принцеса Дьо Ламбал е имала честта и задължението да поддържа и подрежда книгите в тази библиотека.

Те никога и от никого не са пренареждани през вековете. Така си стоят оттогава. Виждате ли, че името на графа присъства почти на всеки рафт. Внимавайте, тук има стъпало, всички се препъват в него - тя го задържа да не политне, спънат в един праг, който някога е помагал на дамите да стигат до по-високите рафтове, но сега караше туристите да се препъват и понякога да политат напред към нейните безценни книги. Бързаше да предотврати дори неволен инцидент, който би навредил на някоя книга.

Младежът едва сега забеляза подпрените тук-таме изящни резбовани стълби, с които елегантните дами са можели да достигат до най-високите рафтове на библиотеката. В това разкошно помещение със зашеметяващи от височината си тавани струеше пастелна светлина, която озаряваше позлатените заглавия на книгите. Реши сам да провери верността на твърдението и след като я погледна недоверчиво, обиколи мястото, като се спря на произволен рафт. "Ферзен" се четеше отново по първите букви на заглавията на книгите.

Пробва на друго място и резултатът беше същият. Усмивка разтегли ъгловатата му челюст и той беше готов да повярва на тази история, така подходяща за припадничавата епоха на ХVІІІ век. "Ферзен" се оказа написано на почти всички рафтове и няколко века това беше останало невидимо както за очите на самата кралица, така и за всички хора, които някога са посещавали мястото. Библиотеката от векове пазеше тайната за любов на една принцеса и това звучеше толкова романтично, че той чак се прокашля от захаросания вкус, който усети в устата си. В този миг веднага заподозря новата библиотекарка и не се стърпя да ѝ го каже.

- Освен ако Вие или някой друг от Вашите предшественици не сте пренаредили книгите, така че да направите мястото по-интересно за туристите, а?

Розариумът в очите ѝ се превърна в кръвнишкия поглед на бикоборец и тя изсумтя презрително.

- Не сте първият, който сипе такива предположения. Само че защо ми е да си го измислям. И после, помислете, би отнело десетки години да направиш това с наличните книги, докато е много по-лесно, като купуваш книгите, да ги подреждаш по собствен вкус и приумица, не мислите ли?

Подобни математически подробности не бяха осенявали мислите му, той тайно си призна, че подозренията му не бяха стигнали такава дълбочина, но пък беше учител по изкуство, а не по математика. Така че вдигна помирително ръце и тутакси се отказа от собствената си току-що измислена незлоблива теория. В дух на помирение тя също завъртя полата си още веднъж из библиотеката. Пайетите във форма на звезди хвърлиха прощални разноцветни отблясъци върху книгите, така че цяла кавалкада от слънчеви зайчета във всички цветове за последно този ден вихрено озариха красивата библиотека. Тя го подкани да се връщат.

Пътят наобратно беше съпроводен с лек разговор за времето, за дълго продължилата пролет и как това се е отразило чудодейно върху изобилието на цветя в парковете на Версай и Трианон. Разговорът за принцесата и нейните скрити, нереализирани любовни терзания и копнежи увисна във въздуха с тежестта на недочетен роман. Преди да се върнат в сенките на масивното бюро за аудиогидове и докато още крачеха по слънчевите коридори, посипани в млечните нюанси на зелено, учителят събра ума и куража си, за да изстреля предварително замислената фраза наведнъж:

- Какво ще кажете да Ви заведа на кафе и там окончателно да обсъдим възможностите за открития урок във Вашата библиотека?

Въпросителната интонация в това изречение и елегантното вмъкване на "Вашата библиотека" му даваха увереността да смята, че няма да му бъде отказано. Тя само мълчаливо кимна, сякаш беше очаквала такъв въпрос. Отвърна бързо и с равен тон, какъвто не бе имала в никоя от разказаните досега истории, разпрострени върху батистения пейзаж на отминали столетия:

- Някъде на Монмарт, утре например?

- О, да, чудесно, ще Ви чакам пред Сакре Кьор, на стълбите, нали?

Последните думи, преди да се разделят до следващия ден, бяха разменени във все същата въпросителна форма, но и у двамата остана увереността и приятното усещане за предстоящата среща.

Дотогава той щеше упорито да се подготви за обстоен разговор в духа и стила на епохата на Мария-Антоанета. Щеше да се разрови в книгите си, да преброди енциклопедиите в интернет, за да не зяпа подир всяка нейна фраза като непохватен ученик. Тя пък отсега беше приготвила за него завършека на историята, която може би щеше да бъде спестена на учениците, но за учителя си струваше да бъде разказан финалът на интригата.

Това беше всъщност краткият разказ за трагичния завършек в съдбата на кралската библиотекарка принцеса Дьо Ламбал. Историите от онова време дават мъгливи данни за упорития отказ на изящната принцеса да се раздели с кралицата и да избяга на сигурно място в Англия. Интелигентна и съобразителна, тя ясно е осъзнавала опасността за живота си на прага на прииждащата революция, която още тогава вещаела бурни промени и кръвопролития. Но Ламбал не намерила сърце да изостави своята кралица и да търси сигурно убежище в чужбина. Човек би могъл да си представи меланхоличния, скован от ужас разговор между двете жени, когато сигурно са се държали за ръце и са отмервали малкото време, което им е оставало да бъдат заедно.

Случило се през август. Нахълтали в помещенията, обитавани от кралицата, и ги разделили. Принцеса Дьо Ламбал била изпратена от революционните сили и разярената тълпа в затвора Ла Форс. Какви емоции е изпитала крехката жена в тези няколко дни на своето затворничество, никой не знае. Вещите ѝ от този период не били запазени. Но е ясно, че само няколко дни след залавянето ѝ тя била убита по мъчителен начин. После неясно на кого хрумнало главата на принцеса Дьо Ламбал да бъде отрязана и занесена на нейния фризьор.

Горкият човек бил заставен да гримира и фризира тази глава, както правел това обичайно всеки ден, докато принцесата била жива. Жестокостта на тълпата не приключила с това. Така гримирана и нагласена, главата била набодена на копие и отнесена пред прозореца на килията, където била затворена кралица Мария-Антоанета. Кралицата насилствено била принудена от своите пазители да погледне към прозореца. Разбира се, като видяла гледката, която той ѝ разкрил, кралицата веднага припаднала. Кой знае дали точно в този миг тя не е осъзнала с цялата яснота на посланието каква точно ще бъде и нейната съдба.

Останалата част от историята беше известна на целия свят, изпъстрена с безброй обезглавявания, описвана в хроники, енциклопедии и романи. За младата библиотекарка всичко така добре известно на широката публика губеше от очарованието на притихналата загадъчност, която така ѝ се нравеше, за нещата, отнасящи се до любимата ѝ библиотека и нейната предшественица - принцеса Дьо Ламбал.

Загадъчната неяснота, тънките нюанси на недоизказаност бяха солта и пиперът, които като мощен магнит я притегляха всеки ден бодро да пристъпва към работното си място в разкошния Трианон. Имаше още загадки за разгадаване и докато това не бъдеше осъществено в пълнота, тя нямаше да намери в света друго място, по-интересно от това.

Всеки на нейно място също би изпитвал това заразно любопитство, което я караше да се лута и да търси из библиотеката нещо, което това удивително и елегантно пространство все още не искаше да ѝ разкрие. Движеща сила на бъдещите ѝ проучвания беше измъчващият ума и въображението ѝ въпрос дали все пак някога граф Ферзен се беше досетил, дали някак беше разбрал за дискретните и притаявани с години чувства на загиналата принцеса. И какво ли бе изпитал.