Четенето ми позволява да пътувам и да мечтая свободно
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Петя Лунд - преводач и издател.Тя живее в Берлин и е собственик на издателство eta, което публикува съвременна българска литература на немски. Първите две книги, излезли в него, са стихосбирки, двуезични издания: "Пар Авион" на Емануил Видински (превод Петя Лунд, художник Капка Кънева) и "Ние според мансардата" на Иван Ланджев (превод Хенрике Шмит и Мартин Савов). Сред авторите на eta Verlag са Георги Господинов, Ангел Игов, Георги Тенев, Петя Кукудева, Йордан Д. Радичков и др.
Защо четете?
- Защото четенето ми позволява да пътувам, да се запознавам с най-различни хора, места и култури, както и да фантазирам и мечтая напълно свободно. Учи ме на емпатия и възторг към таланта на автори и/или преводачи. Магията и силата на езика за мен са извор на вдъхновение.
Какво четете?
- Тъй като професионално се занимавам с книгоиздаване, през последните години чета основно работните версии на моите издания по няколко пъти. Четивата за удоволствие са също основно художествена литература. Фен съм на късите разкази, а напоследък и на комикси и graphic novel.
Как избирате четива?
- Тук е много трудно да кажа точно как. Има много издания, които избирам интуитивно в книжарница, просто защото ме грабва анотацията, оформлението или нещо друго в определено издание. Често обаче и следвам препоръки на приятели или хора от книгоиздателския бранш.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- В момента "Чумата" на Албер Камю, с която се боря от лятото, но не успявам да прочета до края и "Плодът на познанието" на Лив Стрьомквист.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Вероятно на български книгата би се казвала "Трябваше да си тръгнеш" на Даниел Келман. Много малко и тънко книжле, което буквално спира дъха и не ти дава покой. Сцени от тази книга се прескачат в главата ми редовно.
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Нямам конкретен ритуал. Книгите ми са без ред и логика навсякъде. Чета паралелно по няколко книги и в зависимост от момента и настроението на различни места и по различно време на денонощието.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- За мен хартиеното издание е абсолютно задължително. Ако се случи да слушам аудио книга, която ми хареса, винаги си я купувам и в хартиен вид. Имам дълбока потребност от присъствието на хартиени издания. Дават ми чувство за сигурност и уют.
Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета на български, немски и английски, но все още ми е най-лесно на български. Ако не мога да отделя достатъчно време за текст на друг език, търся превод на български, за да спестявам време. Иначе четенето в оригинал винаги е най-пълноценно. Комуникацията с автора - най-директна.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Ако книгата е добра, всички изброени компоненти са налични и удоволствието е най-голямо.
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- Една от най-интересните книги, които съм получавала като подарък, е издание с фотографии на Източен Берлин преди падането на Берлинската стена. Промяната в града е невероятна, когато сравняваме с днес. Тези снимки разказват без никакъв коментар и емоция тогавашното битие на хората. Харесвам да я разглеждам и да си представям различни истории с хората на тях.
Любимият ви литературен герой?
- Бепо - метачът на улици в "Момо", който има най-невероятното спокойствие на света и всеки ден изпълнява безукорно задълженията си, независимо, че около него целият свят се разпада.
Как съхранявате книгите си?
- В безпорядък и суматоха. Голяма част са класически подредени в книжни лавици, но някои хоризонтално, други вертикално. Имам безброй купчини с книги за четене, препрочитане, подаряване, подарени, изпратени ми и какви ли още не критерии.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Има една много забавна книга за родители на деца в пубертета от германския автор Ян Вайлер, която на немски се казва Das Pubertier. Като майка на тийнейджър се забавлявах много при четенето.
Коя ви разплака?
- Дебютната книга на Наталия Делева "Невидими" е една от книгите, които са ме разплаквали многократно.
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Никога не съм се замисляла над подобен въпрос. Не мисля, че животът ми е толкова интригуващ, че да си заслужава някой да пише за него. Ако все пак някой се вълнува от моята лична история, то би било чудесно да е човек с чувство за хумор.
Как ще се казва вашата автобиография?
- На този въпрос бих могла да отговоря в по-късен етап от живота си. Още съм достатъчно млада, за да смятам, че има да се случва още доста в живота ми и не искам да му слагам заглавие предварително.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- "Сеч. Една възбуда" на Томас Бернхард е една от книгите, които не успях да дочета до края. Вероятно се намерихме в неподходящ момент.
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- За съжаление не е само една, "Вълшебната планина" на Томас Ман и "Одисей" на Джеймс Джойс са първите две, които чакат ред от доста време.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- "Момо". Tова е една от най-любимите ми книги, която съм чела многократно и на български, и на немски.
Как се променя вкусът ви във времето?
- Мисля, че с времето все повечe предпочитам кратки форми на разказ и все повече интерес към визуалното интерпретиране на текст.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- В книгата на Лив Стрьомквист "Плодът на познанието" има толкова много интересни и важни факти, които тя по лек и забавен начин предоставя на читателите си. Най-фрапиращото за мен беше, че дори и аз като жена на 37 години и майка на две деца, не бях запозната с факти за биологията на женското тяло. Горещо препоръчвам!