Бях като един от ония урагани, връхлитащи Карибите всяка година, с нарастваща разрушителна мощ сега, когато зимата отпускаше хватката си. Един бог знаеше кога и дали най-после ще се укротя.

Само че този път заедно с мен вилнееха още два урагана.

Бях изпълнила заръката на майка ми да си намеря приятели, докато съм на карнавала, но отново попадах единствено на рояци гладни врабчета, нетърпеливи да се снимат с принцеса Алис и които нямаха никакви намерения да опознаят отблизо старата Алис Рузвелт. Прекарвах празниците до Дебелия вторник, заобиколена от цялото население на Ню Орлиънс, хапвайки раци и махайки с ръка от пищно украсени салове, и все пак напълно самотна.

Едва когато се върнах за края на сезона, ме представиха за втори път на обсипания със скъпоценни камъни циклон на име Маги Касини.

- Чорт возми, каква досада. - Маги се прозина, прикри¬вайки уста с облечената си в ръкавица ръка едва десет ми¬нути след началото на скучния първи бал на братовчедката Елинор в хотел "Уолдорф-Астория".

Аз се изхилих.

- Можеш да поканиш Франклин отново да танцува с теб.

- С този глупак? Не мисля.

Всяко движение на Маги пращеше от енергия. Така беше и предния път, когато Франклин се уплаши от нея и избяга от дансинга на моя бал. С присъщата си дързост бе облякла черна рокля с голи рамене и прозрачни шалвари с някакъв вид широк византийски колан, обсипан със скъпоценни камъни. Тъмните ù къдрици падаха свободно около ъгловатото лице; котешките ù очи бяха подчертани с очна линия, устните - с червило, а за капак носеше стара златна корона, вероятно открадната от някой руски аристократ. Но най-скандалното от всичко бе истинска¬та руска сабя, която бе запасала на кръста си вместо дам¬ска чанта. Въпреки това мисля, че засенчих целия ù блясък с моята нова придобивка.

- Маги Касини - казах на приятелката си, отваряйки украсената с мъниста сатенена чантичка. - Запознай се с Емили Спинидж .

Оттам се показа малка зелена глава. Раздвоеният език на моя люспест пътник без билет ту се показваше, ту се скриваше, докато гостите чуруликаха около нас. Очаквах Маги да изпищи или ахне, но тя просто подаде ръка на змията, сякаш я представяха на чуждестранен херцог.

- За мен е удоволствие - каза тя, поклони се дълбоко и се разсмя, когато Емили Спинидж почтително покла¬ти глава. - Трябва да знаеш, че змиите в дамски чанти се превръщат в нова мода. Принцесо, скъпият ти домашен любимец е това, което ще оживи този заспал бал.

Оставих Емили Спинидж да се увие около китката ми, после я прибрах обратно в чантата.

- Не казвай на никого - прошепнах, - но си мисля да я пусна на свобода в Държавната трапезария по време на следващия дипломатически обед на баща ми.

Маги се изхили дрезгаво.

- Трябва да видя това, принцесо.

Триетажната бална зала на "Уолдорф-Астория" с надвисналите си балкони и просторния дансинг кънтеше като празна пещера. Зърнах Елинор, облечена в безлична бяла торбеста рокля, прикриваща мършавото ù тяло, и извиках:

- Ели! - Помахах ù енергично. - Отдавна не сме се виж¬дали, нали, скъпа?

Некрасивата ù уста и нос, изглежда, нямаха бляскаво бъдеще; тя сбърчи този нос, когато Маги издуха поредица от съвършено кръгли пръстени дим в нейната посока.

- Здравей, Алис - каза тя и ме целуна по двете бузи по европейски маниер. Нищо чудно, след като бе прекарала последните няколко години в английски пансион.

Как става така, че дори грозничката братовчедка Елинор ме кара да се чувствам като провинциалистка? Стегни се, Алис.

Маги извади сабята от ножницата, за да се наслади на блясъка ù, привличайки любопитните погледи на всички присъстващи мъже. После я плъзна обратно със сръчност¬та на отомански султан.

- Мисля да потанцувам малко, за да не заспя.

Братовчедката ми я проследи с поглед, а очите ù се разшириха още повече, когато приятелката ми повдигна края на черните си копринени поли, щом музикантите из-свириха първите ноти на рагтайма. Краката на Маги заиграха в бързия ритъм на жига и отметнала глава назад, тя се заля в завидно звънлив смях.

- Чудя се в каква компания се движиш напоследък, Алис - каза братовчедката ми.

Поне си имам компания, ми се искаше да отговоря. Сдър¬жаната, сериозна Елинор сигурно бе поканила всички хора, с които се бе срещала през осемнайсетте си години, и въпреки това те запълваха само четвърт от залата. Дори още не бях я видяла да танцува, а това беше нейният бал.

Свих рамене.

- Майка ми каза да си намеря приятели. Така и правя.

- Съмнявам се, че Маги Касини е от вида приятелки, които леля Едит е имала предвид. - Гласът на Елинор се сниши. - Да ти кажа, във Вашингтон нараства силно негодувание срещу Маги.

- Разкажи!

Вече бях чувала всички истории, но ми допадаше иде¬ята светицата Елинор да поклюкарства. Ели внезапно хвана увиснал от роклята ù конец под въпросителния ми поглед, но да сплетничи с мен очевидно бе за предпочита¬не пред танците.

- Говори се, че Маги е извънбрачна дъщеря на руския посланик - прошепна тя, кривейки голямата си уста, сякаш думите имаха лош вкус. - Знаеш ли, че баща ù се опитал да я представи за своя племенница, когато за пръв път до¬шли във Вашингтон?

- Въобще не ме е грижа. - Запалих една "Лъки Страйк" и се усмихнах доволно на съвършеното "О", което се понесе като малко облаче към весело подскачащите херувимчета, изрисувани на тавана. Запитах се какво ли ще направи Елинор, ако пусна Емили Спинидж на бала ù. - Маги нищо не може да направи по въпроса за раждането си, както и аз.

Понякога се чудех дали енергията на Маги не е нейният начин да прикрива неувереността си. Ако е така, бих могла да разказвам историята ù и насън.