Татяна Лолова: Животът е бърз. Думите – кратки
В памет на Татяна Лолова (1934 - 2021) излезе специално издание на последната й биографична книга "Дневници & делнициׅ", съобщи издателство "Книгомания". В нея е вложена като подарък голяма картичка с авторски шарж на актрисата с дата 19 март 1988 г.
"Дневници & делнициׅ" беше публикувана през 2019 г. под съставителството и редакцията на журналиста Георги Тошев. В нея са публикувани тетрадки и рисунки на Лолова, която тя е пазила през годините. Книгата излезе след кончината на съпруга й Светослав Светославов-Славето през 2018 г.
"В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините - от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата "Аскеер"... Страниците на "Дневници & делници" ще ви разкажат и за радостите в личния й живот - срещата със Славето, появата на сина й Сава, на внуците Сава и Матео", уточняват от издателството.
Любопитни са и портретните описания, които Татяна Лолова прави на своите колеги Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Тодор Колев, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Калоянчев-Калата, Велко Кънев, Калин Сърменов, Цветана Манева, Николай Хайтов, Никола Анастасов, Георги Русев и др.
Из "Дневници & делнициׅ" от Татяна Лолова
Какво е да си спомняш?
Да подреждаш минали случки, думи, снимки, тъжни и смешни моменти в емоционалната си памет.
Да си спомняш, може да е щастие, но и проклятие.
Животът минава като миг пред очите ти.
И може да разбереш какво си пропуснал.
Татяна Лолова е обичана актриса.
Жена, чийто талант живее от човешките емоции.
Познавам я от години.
Виждал съм я в щастливи моменти, когато се раздава на своята публика. И когато се оглежда в очите на любимия си съпруг Славето.
Бил съм до нея и когато мълчи от болка.
Славето!
Дори не мога да си представя в този чуплив свят какво е да споделяш живота си с някого цели 56 години.
Татяна Лолова и Светослав Светославов-Славето са доказателството, че любовта е възможна, "докато смъртта ни раздели".
Бях с Таня, Славето и сина им Сава на 25 декември 2018 г.
На другия ден Славето си тръгна.
Таня остана.
Сама.
За да си спомня.
И да подреди живота си такъв, какъвто е.
Тя отвори старите тетрадки, извади забравени фотографии. Спасение от празнотата. След Славето.
Таня е тук.
Сама.
И си спомня.
Георги Тошев
Пиша. От малка. Записвам всичко, което трябва да направя. Предпочитам с молив. Така подреждам мисли, дни, задачи.
Обичам да пиша. И да рисувам.
Мечтаех да водя дневник през целия си живот. Да записвам всеки ден случки и преживявания. Не успях.
Животът се случваше по-бързо от намеренията и мечтите ми.
Надбягвахме се.
И той ме изпреварваше всеки път, когато помислях, че трябва да опиша някое свое преживяване. И все пак успях да подредя в тетрадка някои хубави и трудни моменти.
Писането ми помага да се справя. И с еуфорията на радостта, и с бездната на мъката.
Пиша и днес. Кратко. Задачи, телефони, срещи, имена. Все по-рядко - преживявания.
Животът е бърз. Думите - кратки.
Последното нещо, което написах, беше на Рождество, 2018.
Татяна Лолова