- За да преживея неща, които няма да ми се случат, и да опозная личности, които няма да срещна.

- Основно художествена литература - романи, поезия, разкази. Интересувам се и от психология, механизми на възприятието, теория на изкуството, дизайн.

- Попадат ми. Често и по работа.

- Коректура на автобиографията на Йосип Ости, в превод на Людмила Миндова, предстои ми да направя корицата й. Работила съм върху две стихосбирки на Ости, обичам поезията му. Интересно е да откриваш паралели между живота и литературата на личност, към която имаш отношение.

- "Ангелски езици" от Димитър Динев. Бих я сравнила донякъде с "Мидълсекс" на Юдженидис, когото много харесвам - съвременна родова сага, режисирана като античен спектакъл.

- Не бих казала, че имам специален ритуал, свързан с четенето. Обичам да чета, докато пътувам или съм на почивка, може да се каже, че така разбирам думата "ваканция" - да бъда на слънце и с книга в ръка. Стръвен читател съм, трудно ми е да се откъсна от текст, който ме вълнува. Не умея, а и не си поставям за цел да дозирам четенето - ако чета някоя книга "на порции", значи не ми допада особено.

- Определено на хартия, дори да е компютърна разпечатка. Слушането за мен не е четене - несъмнено достигаш до съдържанието, но процеса не го усещам сравним, а и не обичам друг да ми чете. Чета, разбира се, и на екран, включително и на телефона, но книжните тела ми харесват и ги предпочитам.

- Художествена литература мога да чета, освен на български, само на английски и на руски. Когато писах дисертацията си, открих важни за работата ми книги на френски и италиански и познанията ми стигнаха, за да ги използвам, но не бих могла да се насладя на художествена литература, написана на език, който не владея наистина добре.

Затова изпитвам дълбок респект и благодарност към труда на преводачите. Правила съм любителски опити да сравнявам различни преводи на един и същ текст помежду им и с оригинала и не знам дали бих могла да понеса отговорността, която тези професионалисти поемат.

Преводачът се превръща в наместник на автора в една култура, в която неговият език е непознат, а всяка дума (без преувеличение) може да промени усещането от текста. Необходимо е истинско себеотрицание, за да съумееш да останеш докрай верен на автора, когото превеждаш, в интерес на срещата му с читателите.

- Книгите ми дават възможността да изживея стотици животи. Да обитавам паралелни реалности и времена - да общувам и да се обогатявам. В тях намирам усещане за свобода, но и принадлежност, споделеност. Работата ми по дизайна на книги добавя крачки в тази посока.

- Роман. Също и по-кратките поетични форми.

- "Среднощен пир на любовта" от Мишел Турние. Спрях се заради корицата (на любимата ми Яна Левиева) по време на един книжен панаир преди 20-тина години, а дамата на щанда силно ми я препоръча. В резултат прочетох почти всичко на Турние, което успях да открия.

- Много ми е трудно да посоча един герой - дори само тези от детството ми са десетки. Изпитвам силна симпатия към Юда на Амос Оз - истински трагичен персонаж, съвсем различен от Юда на Казандзакис, да речем. Докосна ме и образът на дракона от "Железния човек" на Тед Хюз.

- Астрид Линдгрен, Зигмунд Фройд, Уилям Шекспир, Чарлз Дарвин.

- В библиотеки.

- "Захвърлен в природата" на Милен Русков. Нея ми я четоха на глас, въпреки съпротивата ми.

- Отдавна не ми се е случвало да плача, четейки, но определени произведения на Казандзакис, Разцветников и Бродски са ме разплаквали повече от веднъж.

- "Къщата на джамията" на Кадер Абдола. Препоръча ми я близък, чийто литературен вкус ценя, това прекалено завиши очакванията ми.

- Някой с чувство за хумор, да речем Джером К. Джером или Роалд Дал.

- "Идеален ден за лов на рибка бананка".

- "Братоубийците" на Казандзакис - любим иначе автор.

- "Одисей" на Джойс. Досега така и не съм стигнала до него, а бих искала да съм го чела, защото е повлиял силно съвременната литература и защото харесвам езика на Иглика Василева.

- "Емил от Льонеберя", с дъщеря ми много я обичаме. Няма да ми омръзнат и старогръцките митове и легенди, изобщо митологията.

- Както се променя вкусът ми към самото живеене, предполагам - постепенно се дистанцирам от преекспонираната и неавтентична драма.

- От бележка под линия в "Под новия сърп" на Константин Балмонт научих, че през миналия век в Русия, интелектуалките, които пренебрегват семейните си задължения заради занимания с литература и наука, били наричани иронично "сини чорапи". Любопитна алтернатива на "книжен плъх", нали?