Днес се навършиха 200 години от рождението на Георги Раковски - революционер, демократ, масон, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 2/14 април 1821 г. Истинското му име е Съби Попович. Той е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите 10 години.

Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващата генерация български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско иго. Умира на 9 октомври 1867 г.

Публикуваме началото на поемата му "Горски пътник", юбилейно издание на "Българска история".

Храбре в старост ти народе,

Тежко носиш днъс иго!

Свобода т' изчезн', отиде,

Турско тя налегна зло!

Царски с' изгуби престоли,

Слава твоя потъмня!

Турчин сяйност т' уголи,

Небо твое помръчня!

Светло слънце теб е мрак,

В бедности покрит мъгла,

В поле ти извена злак!

Черна гони тя Веда!

Пъклен враг всезлодей,

Горко теб' озлобил,

Грък духовник-чародей

С татол тя напойл!

Сквърни хулници владици

Книжнина т' изгорили,

Гнусни фенерски гръци

В недра ти с' угнездили!

Пият твоя кръв немилно

Усойки змии зли!

Лъжат в бож' имя безстидно

Турски четници софти

Да затрият цял народ

Фенерлий лукави,

Проклет и безчъстен род,

Ищат гръци злобливи!

Чяда в странств' ако седят

От предателств' изгнана,

Майце венец плетат

От цветя всезелена!

Прийми, любезни роде,

Първий трудец сей,

Знак любовен нека бъде,

Сърдца ревност кто грей!

За народно общо благо

Много е притърпяло!

Всяко мирско мило, драго

Радостно прижаляло!

На вся моя недостатки

Добросклонен ми бъди!

С речи искренни и милки

Дело мое усъди!

Друга аз не ща награда,

Твоя само успехи!

Вечна моя са наслада

Дни весели и тихи!

Время иди, время бежи,

Векове са крилати!

Полза има, кой можи

С разум да ся захвати.

С чистая любов народна,

С постоянство, с решенье

Мъжка душа благородна

Всяко махв' угнетенье!

Мъдрост с храброст задружно -

Два качества велика -

Всяко дело мъчно, важно

Лесно вършат от века.

Человеци кто с' успели

С вежество и юнашство

Дела да са управляли,

Слава имат в потомство.

Мъдрице са храма двигли

С чест божественна стари.

Торка бога са славили

Вси народи ратари.

Вечно са непобедена

Мъдрост с храброст в едино

Дружество съединена!

Слави ся то предивно!

Благое не губи время,

Правда твоя си ищи!

Друго да не доди бремя

И надежд' усуети!