Откъс от "Сапфиреният залив" на Холи Мартин

Всички седнаха. Ноа продължаваше да държи Ария за ръката и сестрите ѝ със сигурност го бяха забелязали. Тя не знаеше какво означава това, тъй като той беше сложил край на възможността помежду им да се случи нещо повече, но ѝ беше приятно, че я подкрепя.

Франсис седна зад бюрото си.

- Извинявайте, но не можех да ви кажа всичко това по-рано - подхвана той. - Винаги уведомявам клиентите си до най-малките подробности, но с баща ви бяхме приятели от деца и той ме накара да се закълна, че ще си мълча. Не беше редно, но Томас имаше основания. - Адвокатът извади един син плик и сърцето на Ария трепна, когато зърна почерка на баща си: За моите дъщери. - Баща ви искаше само най-доброто за вас и направи всичко възможно да го получите. Обяснил е всичко в това писмо. Мога да ви го прочета, а може да си го прочетете и сами.

Скай се протегна и го взе. Пъхна го в чантата си. Франсис кимна и добави:

- Ако изникнат още въпроси, аз съм на разположение. Ето и чековете.

Той подаде пликовете на Скай и Клоувър. Ноа и сестрите си размениха по няколко думи за довиждане с Франсис и си тръгнаха. Без да продумат, те минаваха покрай магазинчета и кафенета. Някои бяха отворени, но други чакаха началото на сезона и туристите в края на май. Нямаше защо да работят през цялата година. Ария се чувстваше отговорна, защото хотелът не привличаше достатъчно туристи. Може би пък беше дошло време да признае поражението си, да вземе парите, които Ноа ѝ предлагаше, и да му остави целия хотел. Може би той щеше да се справи по-добре от нея и щеше да съживи живота на острова - нещо, от което местните имаха такава нужда.

Прибраха се в хотела и Ария веднага отиде при Кейти на рецепцията. Нищо не се беше случило, докато ги нямаше. Тук никога нищо не се случваше.

- Искате ли да прочетем писмото в моя апартамент? - предложи Ария на сестрите си.

Те кимнаха. И трите бяха все още в шок. Ноа дръпна Ария настрани и каза:

- Знам, че ти трябва време да помислиш, но ако искаш да поговорим, ела в апартамента ми дори да е посред нощ.

Тя кимна.

Апартаментът ѝ се състоеше от малък хол, кухня и спалня. Диваните бяха меки и възглавниците потъваха. Клоувър се отпусна върху тях, а Скай остави на масата ужасното писмо.

- Ария, прочети го първа.

- Прочети го на глас - рече Клоувър.

Ария въздъхна и взе плика. Изненада се колко е лек, а трябваше да съдържа толкова много отговори. Тя го отвори и извади писмото. Само един лист.

Седна и започна да чете.

Мои прекрасни дъщери,

Обичам ви много и сърцето ми плаче, че повече няма да съм до вас и няма да стана свидетел на вашия успех. Вие сте умни, чудесни млади дами и можете да направите всичко, което поискате, и да бъдете всичко, което пожелаете.

Ария преглътна. Имаше чувството, че баща им е в стаята и чува гласа му. Беше толкова любвеобилен и винаги ги хвалеше! Очите ѝ се насълзиха, тя си пое дълбоко дъх и продължи:

Хотелът е сбъднатата мечта на мен и майка ви, но това не означава, че трябва да е и ваша мечта. Винаги съм искал най-доброто за вас, затова искам да сте щастливи.

Хотелът не ни носеше достатъчно приходи, години наред не бяхме на печалба и дори задлъжняхме. Не исках да ви оставя с този воденичен камък на шията, затова реших да продам част от хотела, да изплатя дълговете и да заделя малко средства.

Скай и Клоувър, вие обичате да се връщате и тук винаги ще имате свой дом, но вашите мечти не са свързани с Диамантения остров. Вземете своя дял и полетете над дъгата и към Луната. Клоувър, нали искаш да отвориш фитнес зала и да преподаваш йога и танци. Сега вече ще можеш да го направиш. Скай, твоят дом е в Канада, сърцето ти е при Джес - кажи му, че го обичаш и осъществи мечтите си.

Ария забеляза, че Скай се е изчервила. Тя почти не споделяше за сложните отношения с бившия си съпруг - миналата вечер Ария за първи път успя да изтръгне някакви признания от сестра си, - но всички, дори баща им, знаеха, че е все още лудо влюбена в Джес.

Ария, хотелът винаги е бил твоят дом и ти винаги си имала чудесни идеи за обновяването му. Идеи, за които аз не намерих смелост. Надявам се да ги осъществиш с помощта на Ноа. Продадох му част от хотела, тъй като той разбира от този бизнес - купува хотели, реновира ги и ги продава. С неговия опит и с твоя ентусиазъм можете да върнете блясъка на "Филипс". А може би след няколко години, ако решиш да го продадеш, ще вземеш и ти своя дял. Ноа е добър човек и аз го уважавам и харесвам много. Не му се сърди. Той беше против, но аз го молих дълго да се съгласи. Надявам се да установите отлично партньорство.

Съжалявам, ако не сте искали точно това. Обичам ви и се постарах да направя така, както смятах, че ще е най-добре за вас.

Татко

Ария сгъна листа и го остави на масата.

- Как се чувстваш? - попита я Клоувър.

- Не знам. Татко е прав - хотелът беше моята мечта. За разлика от вас, аз никога не съм искала да заминавам където и да е, просто исках да успея тук, с "Филипс". Но се надявах да го направя, както аз си знам. Надявах се татко да ни е оставил пари, с които да го реновираме.

Разочарована съм, че не получих средства, за да осъществя плановете си. Но може би Ноа ще ми помогне и така е по-добре. Той има дългогодишен опит. - Тя въздъхна. - Не знам. Нямам представа какво възнамерява да прави той. Предполагам, че ще се поуспокоя, когато поговоря с него. Но съм съгласна с татко - вие никога не сте си мечтали да останете тук. Вземете своя дял и се върнете към вашия живот.

Близначките останаха мълчаливи.

- Знам, че ние все си тръгваме, но нашият дом винаги е бил тук - заговори след малко Клоувър. - Когато татко ни помоли да се върнем, аз, разбира се, изоставих всичко и дойдох, а сега се оказва, че хотелът не е мой.

Ария се изненада, когато Скай кимна, че е съгласна със сестра си:

- Но вие никога не сте искали да работите тук! Скай, ти едва изтрайваш да си шеф-готвач!

- Не бих казала, че едва изтрайвам работата. Приятно ми е, че съм отново тук, с вас. Осъзнах колко много ми липсвате.

Боже, каква бъркотия!