Романът "Аbsolvo te" на Георги Бърдаров, публикуван през 2020 г., спечели Европейската награда за литература, давана от българското жури. Това съобщи самият автор в личния си профил във Фейсбук.

Националното жури, което е избрало за победител романа, е с председател Анжела Димчева (секретар на Българския ПЕН център) и членове Велизара Добрева (изпълнителен директор на издателство "Егмонт"), Димитър Атанасов ("Букохолик"), Дарин Тенев (доцент по теория на литературата и директор на Института за критически и социални изследвания в Пловдив) и Светлозар Желев (директор на Националния център за книгата).

Той е университетски преподавател, ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет.

Предлагаме ви откъс от "Аbsolvo te", предоставен на "Дневник" от издателство "Musagena".

Ако спасиш един живот, ти си спасил целия свят, но ако погубиш един живот, нима не си убил целия свят? Гледаш го, смее се човекът, мисли се за важен. Един премерен, точен, с всичка сила ритник е достатъчен да свали нахилената маска от лицето му. Да изквичи като подгонено за клане прасе, да те погледне от долу нагоре неразбиращо подобно на хванато в капан животно.

Тогава е време за втория ритник. Също добре премерен, в главата. Отхвърча назад, очилата се чупят, размазват се грим и сополи, текват сълзи и кръв.

После още два мощни ритника в торса. От повече няма нужда. Свършен е, дори да го сглобят в болницата, си го прекършил, завинаги ще носи печата на страха в себе си. Господи, толкова е лесно. Гледаш, някаква старица си върви по улицата, дъвче студената закуска с изкуственото си чене, впила се в живота, сякаш ще векува.

Не ѝ трябва много. Просто здрав тупаник в чутурата е достатъчен. После се отдалечаваш на безопасно разстояние и гледаш как около бездиханното тяло се струпват загрижените хора, които след пет минути ще я забравят, ще пият бира и ще гледат мача, както забравяме всички уроци на живота, мислейки само за себе си! А ти си свирукаш и продължаваш пътя си, защото те очакват вкусна вечеря и интересен мач по телевизията.

Толкова е лесно. Тича си някакво момченце по улицата, ближе сладоледа, цели с прашка уличните котки и гълъби, мисли се за голямо и всесилно. Прицелваш се внимателно, пъхаш патрон в цевта. Патрон, произведен от няколко сплави, минал през ръцете на десетима обикновени роби на системата.

Един отлива метала, друг по цял ден върти ръчката на машината за валцуване, трети го прибира от поточната линия заедно с още хиляди подобни куршуми, предназначени да сеят смърт, четвърти, най-вероятно жени, раждали и давали живот, го редят в картонени кутии, в мрачните, недокосвани никога от слънце, пълни с прах и плъхове цехове на някоя голяма оръжейна компания, после кисел чичка, над петдесетте, с хемороиди, разведен и самотен, който от сутринта си мечтае само за чекия и хладна бира, го разпраща до магазините на десетки градове, откъдето десетки нечувстващи нищо мъже ще си го купят, ще го заредят в цевта на пушките си и ще сеят смърт със същото безразличие, с което оправят вечер жените си.

Та така, пъхнал си го в цевта и се прицелваш в челото на нищо неподозиращото безгрижно момченце, което в тоя момент се е прицелило в някое нищо неподозиращо кълвящо трохички врабче. Леко дърпаш спусъка, толкова е лесно. Куршумът оставя кръгъл черен отвор с червеникави краища в челцето на момчето, което се свлича в прахта на улицата, докато врабчето отлита към синьото небе, а ти отиваш да пиеш бира в някой пъб и да гледаш вечното дерби "Барселона" - "Реал".

Толкова е лесно да унищожиш едно човешко същество. Толкова е лесно да разрушиш един свят. Често няма нужда от ритници и куршуми, достатъчно е да кажеш само няколко думи, да го унижиш. Толкова е лесно...

И толкова е трудно, безкрайно трудно, да спасиш един човек, един живот, един микросвят, който за милиардите маймуноподобни на тази планета не значи нищо, но за теб е повече от всичко. За теб е целият свят!

Ако можеш някой ден, Господи, да ни простиш...