В Централното фоайе на БАН е подредена изложба, посветена на 165-годишнината от рождението на Стоян Михайловски. Тя представя личната библиотека на писателя и общественика, негови първи публикации на страниците на "Периодическо списание" и "Сборник за народни умотворения", както и първи издания на негови произведения. Стоян Михайловски е автор на стихотворението "Кирил и Методий", което се превръща в училищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него.

За да очертаем по-релефно ролята на средновековна България за Кирило-Методиевото дело, трябва да се върнем повече от едно хилядолетие назад във времето - при корените на съвременна Европа. През ІХ в. между двата политически властови центъра - Константинопол и Рим, възникнало напрежение, което прераснало в нетърпимост, завоалирана в догматични спорове по не особено значими детайли от християнската доктрина. Така двете църкви, които доминирали съответно над християнския Запад и християнския Изток - Римската и Византийската - станали изразители на натрупаните противоречия между Изтока и Запада на Европа.

През ІХ век Европа станала свидетел и на едно епохално културно събитие - раждането на нов книжовен език, на който били преведени свещените писания на християнството. Това е езикът, който говорели българските славяни от Солунско и който в края на столетието се превърнал в това, което днес наричаме старобългарски книжовен език.

Първата славянска азбука - глаголицата, била дело на родения в Солун Константин, наречен в иночество Кирил, и на брат му, познат само с монашеското си име Методий. Създаването на славянската азбука било резултат от интелектуални и духовни подбуди в традициите на една епоха на повишената мисионерска и покръстителска активност на Християнската църква. От друга страна, по-малкият от двамата братя - Константин, притежавал голям лингвистичен талант, за който свидетелства съвършенството на глаголицата като графична система, отразяваща особеностите на солунското наречие на славянския език.

През 855 г. Константин-Кирил, Методий и група техни ученици създали графична система за славянския език и превели с нейна помощ избрани богослужебни текстове. През следващите десетилетия тези преводи станали основа на старобългарската книжовност и християнска култура.

Но преди това трябвало да се премине през множество перипетии и да се преодолеят почти непреодолими политически препятствия, създадени от немското духовенство. След като подкрепата на светската власт в Моравия прекратила своята подкрепа за славянската просвета и богослужение, прогонените от страната Кирило-Методиеви ученици намерили убежище в съседна България.

С подкрепата на княз Борис Първи в двете първи огнища на българската просвета - Плисковско-Преславското и Деволско-Охридското, за няколко години били подготвени хиляди ученици. Те владеели славянското писмо, разполагали със славянски богослужебни книги, умеели да служат с тях в църква и били способни да обучават и други българи, жадуващи за просвета.

Така споменът за делото на славянските първоучители достигнал до наши дни, за да получи своята достойна оценка от научната общност по света, както и с обявяването през 1980 г. от папа Йоан-Павел ІІ на двамата братя за небесни съпокровители на Европа.