Спасени или оцелели са българските евреи през Втората световна война и чия е заслугата за това? Какъв е истинският принос на цар Борис III и на Царство България за спасяването им. Защо евреите в Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско са депортирани? Има ли все пак герои, които са отстоявали до края принципите на хуманизъм и неприкосновеност на човешката личност?

На тези въпроси отговаря новата книга на проф. Вили Лилков "Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи". Тя излиза в поредицата "Незабравените лица на спасението" на издателство "Сиела".

Изследването на Лилков е базирано на архивите на Държавна сигурност, документи от Държавна агенция "Архиви" и лични спомени. Посветено е на малко известни личности, които са защитавали българските евреи от старите граници на Царство България и са им помагали през времето на Втората световна война. Но след 9 септември 1944 г. някои от тях са убити, а други преминават през затвори, концлагери и изселване, като собствеността им е отнета, лишени са от работа и пенсия, обявени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена.

Премиерата на книгата ще се състои на 15 юни от 18 ч. в София в "Хотел Балкан" (пл. "Св. Неделя" 5). Гости на събитието ще бъдат посланикът на Израел в България - Йорам Елрон, председателят на българското представителство на Фондация "Конрад Аденауер" - Торстен Гайслер, и председателят на организацията на евреите в България "Шалом" - д-р Александър Оскар. Входът е свободен.

Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Съавтор е с Христо Христов на книгите "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност" и "Погубената България".

Спасяването на българските евреи е резултат от един продължителен процес, в който Народното събрание и правителството на Царство България, от една страна, приемат закони и наредби, с които отнемат правата на евреите, ограбват имуществото им, изтласкват ги от активна роля в обществото, подготвят депортация и ги изселват, мобилизират мъжете в трудови групи и ги вкарват в лагери, а от друга страна, членовете на Св. Синод на БПЦ, политици, общественици, индустриалци, писатели и обикновени граждани оказват съпротива и ги подкрепят.

Българската реакция срещу антисемитизма включва представители на всички слоеве на обществото, защото между българи и евреи от дълги години са установени отношения на доверие, добросъседство и взаимопомощ и реално до 40-те години на ХХ век антисемитизмът има малко последователи сред маргинални групи и няма мобилизираща роля.

Българите не възприемат евреите като заплаха и антиеврейското законодателство не е в дневния ред на обществото .

Когато в Германия започват гоненията срещу евреите, проф. Петко Стайнов, проф. Асен Златаров, писателят Антон Страшимиров, Екатерина Каравелова и др. учредяват Комитет за защита на евреите в Германия. През 1937 г. Буко Пити, журналист и издател, публикува анкета с 62-ма общественици и интелектуалци, посветена на расизма, антисемитизма и еврейството. Всички, без изключение, осъждат антисемитизма, обявяват расовата теория за несъстоятелна и дават ласкави оценки за българските евреи. Книгата е одобрена от Контрола по печата, а т.нар. чиновник чужда преса № К3516 докладва пред отдел "Политическа полиция": "Не намирам както в предговора, така и в увода и текста на книгата данни и пасажи, които биха дали повод за инкриминирането ѝ."

В анкетата Александър Малинов заявява, че "евреите у нас биха предпочели да имат за свое отечество България пред всяка друга земя, освен, разумява се, "обетованата", за която все още мечтаят", а за противоеврейското движение той вярва, че "забелязващите се усилия на отделни лица или у политически котерийки да го създадат не ще успеят". За Атанас Буров "теорията на расизма е чужда и непонятна" и "от гледна точка на нашите национални интереси няма по-голям абсурд от насаждането на антисемитизъм в България".

Никола Мушанов е категоричен: "Българският народ по природа е демократичен и е чужд на ксенофобията"; Григор Василев e убеден, че "културният и морален човек не може да бъде антисемит", а за Вергил Димов "евреите са били и са добри граждани, които във всички времена на национални напрежения са изпълнявали достойно своя отечествен дълг". Според Стефан Македонски злината, която нацистите в Германия причиняват на националната си култура с изгонването на евреите, "е много по-голяма от загубването на колониите след войната. Надпреварването на почти всички държави, дори Америка, да предлагат катедрите на своите университети на професори емигранти, се явява като протест на гоненията в Германия".

В навечерието на Втората световна отношението към евреите на всички нива в държавата е добро, без дискриминация, а проявите на антисемитизъм са изключение. Евреите служат в българската армия като войници и офицери и много от тях загиват на фронтовете по време на войните. Всички учебни заведения са отворени за тях. Почти всяка по-сериозна антисемитска проява среща достойна обществена реакция.

В края на 1938 г. в Провадия се появяват позиви срещу евреите с обвинение, че са завладели най-големите индустриални предприятия, и адвокатът Христо Родев веднага излиза с опровержение в местния вестник "Провадийски ек".

Народният представител Иван Пастухов отправя питания към министъра на вътрешните работи д-р Николай П. Николаев за незаконните действия на ратниците в София, които провалят сказките на проф. Методий Попов срещу расовите теории, както и за нападенията на ратници в еврейския квартал в София. От отговора на министъра се вижда, че полицията е претърсила клубове на ратнически организации и е предала нападателите на прокурор.

През 1939 г. еврейски къщи и магазини в Пловдив са изписани с лозунги срещу евреите, в отговор на което юристът Недко Каблешков публикува статия във вестник "Борба" срещу вандалите и антисемитизма и настоява въпросът да се постави в Народното събрание. Писателят Йордан Ковачев от Пловдив е на мнение, че по отношение на расовите теории "огромното мнозинство у нас не се поддава на инжекции и внушения" и проявява толерантност. Когато расизмът и антисемитизмът в Германия са в разгара си, той говори в еврейските клубове, среща се с младежи евреи, публично подкрепя еврейството и публикува във вестниците "Ашофар" и "Кадима".

*

В началото на Втората световна война отношението към евреите се променя. Правителството разпорежда около 4 хиляди евреи, чужди поданици, да напуснат страната, както и евреите, родени в България, които нямат българско гражданство.

През м. октомври 1940 г. правителството внася в Народното събрание проект на Закон за защита на нацията (ЗЗН), в мотивите на който е записано: "Еврейството, като част от международното еврейство, си остава чуждо на българския дух и с космополитичните си връзки представлява опасност за националната държава."

Правителството организира медийна кампания чрез специалния бюлетин "Народна информация". В бюлетина от 12 октомври 1940 г. се подчертава, че "грижите, които българската държава полага за защита на нацията чрез новия законопроект се посрещат с одобрение от всички обществени среди у нас". Чрез него "българската държава желае да се освободи от зловредното и гибелно влияние на международните тайни организации", "да запази националния си характер и да не допусне лица от небългарски произход да участват в управлението и живота на държавата".

Като основен проводник на всички чужди влияния е посочено еврейството, затова целта на ЗЗН е "да ограничи влиянието на еврейството в обществения и стопанския живот на страната" и "да не допусне дейност от страна на евреите в България, която да попречи на следваната от държавата политика". Два дни по-късно, в поредния брой на бюлетина, се твърди, че:

Българското радио много често в своите предавания пропагандира държавната политика срещу евреите: "Целта на антиеврейската политика се състои в това еврейската кръв постепенно да изчезне от България"; "Трябва да се сложи край на сантиментализма" (спрямо евреите); "Има интелигенти, които хленчат за съдбата на евреите"; "Еврейският въпрос не е само икономически, това е въпрос за кръвно, биологическо унищожение на евреите".

При откриването на редовната сесия на XXV ОНС на 2 ноември 1940 г. в тронното си слово цар Борис III обръща внимание на предстоящото приемане на новите законопроекти, без да споменава пряко евреите и ЗЗН. Според него законите имат за цел "запазване сигурността на държавата от чужди влияния и пропаганда, запазване здравината и чистотата на българската нация, заздравяване на моралните и материалните устои, върху които се изгражда българското семейство".

Той заявява, че с тях се постига "повече социална справедливост с оглед интересите на нацията" и те ще доведат до осъществяване на "инициативи от жизнен национален и социален характер" . Думите на царя са конкретизирани в речта на министъра на МВРНЗ Петър Габровски, произнесена в Народното събрание един месец по-късно. Той казва, че спрямо евреите ще се прилагат строги мерки по идеологически причини ("запазване на националния ни облик и вписване на страната в новия ред в Европа") и икономически причини ("да се установи контрол върху икономическата дейност на евреите").