Името на нидерланската стриптизьорка и куртизанка Мата Хари стана популярно в България благодарение на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Той обясни, че жената, която е снимала кюлчетата злато и пачките в евро в неговите покои в резиденция Бояна, е "като Мата Хари".

Всъщност зад псевдонима Мата Хари стои Маргарета Гертруда Зеле, родена през 1876 г. в Нидерландия. Много млада сключва брак с офицер от колониалните войски и заминава с него за островите Ява и Суматра. Но след развода заради безпаричие става танцьорка и сама започва да изгражда легендарния си имидж. С екзотичния си външен вид и предизвикателно поведение става звезда и в "столицата на разврата" Париж.

Шпионската й дейност също е забулена в загадки. На 13 февруари 1917 г. е арестувана от френското контраразузнаване за връзки с Германия. Съдена е, твърдяла е, че е работила само за Франция. Екзекутирана е на 15 октомври 1917 г.

ИДОЛЪТ НА САЛОНИТЕ

Баронеса Киреевски е не само способен импресарио и съвършена господарка на дома. Тя се хвали, че има леко перо и добросъвестно си води дневник, в който записва забележителни събития и впечатления. На 6 септември 1905 година, седнала на своето малко бюро, тя отбелязва:

Вчерашният успех на скъпата ни Мата Хари оправда и дори надхвърли моите очаквания. Наистина това беше истински триумф, макар небето да се оказа твърде немилостиво, принуждавайки ни да се оттеглим в големия салон. Тези летни бури, връхлитащи без предупреждение, са бич и за най-съобразителната домакиня. Насред следобеда, под проливния дъжд, моите хора трябваше да разтурят направеното същата сутрин в градината: големият безпорядък изнерви изключително много всички ни.

Бях принудена да се върна в къщата, да дам нови нареждания и да импровизирам. Понеже нашата приятелка щеше да танцува боса, наредих да разхвърлят на пода килим от цветя и зеленина от Хосрой и Бахтиари, докато на тавана опънаха моите исфахански килими с флорални орнаменти на аленочервен фон.

После, за да приключа с оформлението на предназначеното за изпълнителката пространство и да допълня илюзията за ориенталски декор, хората ми окачиха отстрани флагчета с втъкани златни и сребърни нишки.

И накрая стената, която щеше да служи за заден декор на изпълнението на Мата Хари, беше драпирана с тежък черен сатен. Последната добавка привидно противоречеше на решението ми да създам около танцьорката нещо като ниша с богата и контрастираща хармония. Въпреки това не съжалявам за тази идея, защото тя до голяма степен допринесе за успеха на сценичния ефект, който очаквах.

В крайна сметка не съжалявам, че тези елементи осуетиха първоначалния ми проект: ако бяхме останали в градината, нямаше да мога да разиграя така сянката и светлината.

Към осем часа гостите ми започнаха да пристигат. Въвеждахме ги и ги настанявахме в ярко осветения салон. Толкова бяха възбудени от мисълта, че най-после ще видят как танцува Мата Хари, че шумно заеха местата си на столовете, подредени срещу "ориенталската ниша" и отделени от нея чрез моята цветна украса от гардении и орхидеи.

В кадилници гореше тамян и парфюмът му вече се носеше из въздуха. Когато всички се настаниха - бяха около шейсет души - дадох знак на моите хора, които отговаряха за светлинните ефекти. Веднага стана тъмно, абсолютно плътна тъмнина, която предизвика изненада. Заглъхнаха и последните гласове и настана мъртвешка тишина. Заслепени от тъмнината, всички бяха вперили поглед към дъното на залата, където щеше да се появи Мата Хари. Тогава проехтя първият гонг - мощен, дълго резонира.

Краищата на черната драперия се отдръпнаха по средата и Божествената се появи, докато на другия край на салона, абсолютно едновременно с нея светна първият свещник.

От човек на човек сред обезумялото от възхита множество премина възторжена тръпка. Нашата танцьорка беше почти неразличима, едва я виждаха - вече светна вторият свещник, после третият, но този неподвижен силует, омотан в златни воали, отрупан с бижута като идол, се открояваше пред нощния сатен като същинска звезда.

Близо до мен мъжки глас пошушна: "Това е Венера на небосвода". В момента този глас изразяваше онова, което всички изпитваха при фееричната поява. Тя стоеше там, без да помръдне, по-неподвижна от каменна богиня, чакаше музиката да я поеме, да й придаде движение.

Първата нота се издигна от ситара с бликването на огъня от шестия свещник, най-близкия до сцената, накъдето бяха съсредоточени всички погледи. Ах, как биеше сърцето ми в тези мигове, тъй се боях от липса на синхрон! Но не се получи никакво разминаване; точно инструктирани, моите хора действаха перфектно и аз се насладих като другите на предложеното ни чудо.

Там звуците на ситара сякаш я освободиха от магия и статуята започваше да се движи. Поклащайки се бавно, тя издигаше дългите си ръце, опасани с гривни, сякаш извайваше въздуха с разперени пръсти, придаваше на тялото си невиждани вълнообразни движения и в полумрака, раздиран от трепкащите пламъци на свещниците, сред изпаренията на тамяна, издигащи се от кандилото, едва забуленото женско тяло представляваше истинска нажежена материя, жарава, в която се разпалваха всички желания...

Трябва да уточня, че подобно на моите гости и аз бях държана в неведение по отношение на костюма, в който щеше да бъде облечена нашата танцьорка, така че споделих всеобщата изненада, когато тя се появи пред нас.

Дотогава бях виждала Мата Хари само в ежедневни дрехи и трябва да отбележа, че носеше тоалетите си с несъмнена грация и елегантност. Ала такава, каквато се появи тук, обвита в тънки воали, в които се отразяваха златните отблясъци на флагчетата, тя излъчваше красота, която спира дъха.

Стоях права, за да контролирам постоянно светлинната "синхронизация", и за да виждам добре, се приближих до музикантите, които бяха в една ниша близо до сцената. Все така под ритъма на музиката, Мата Хари сваляше един по един воалите, които я обвиваха, и с трептящи движения и извивки ни представяше необикновено преобразяване: освободена от кожата си, пред очите ни се раждаше една жена-змия. С изключение на няколко ивици ефирен газ, закрепени на ханша й с колан, отрупан със скъпоценни камъни, ажурените кожени чашки, които прикриваха гърдите й, и тежките бижута индийска изработка, с които беше накичена, Мата Хари се излагаше пред погледите ни в първичната си и пищна голота.

Докато изпълняваше последните танцови фигури, аз се обърнах към публиката, любопитна да проследя реакцията й: всички лица ми се сториха белязани от еднакво болезнено и възторжено напрежение, измъчени от порочно и трудно за прикриване вълнение. Вече не виждах лицата или познатите профили на моите приятели, а изпити от рязкото покачване на желанието тебеширени образи, обезцветени маски, побъркани от страст. Във въздуха витаеше грозно потръпване на плът,

При последния звън на гонга запалиха отново електрическите лампи и в рамките на няколко секунди тази плътнобяла светлина, ослепителна след толкова тъмнина, принуди очите да се адаптират и, направо ги подлуди. Те се присвиваха, примигваха или трепкаха с клепачи по най-смешен начин. Сред разпръснатите в безпорядък столове моите гости започнаха да се насочват към подготвения встрани бюфет - процесия от сомнамбули, в която всеки, отърсвайки се от болезненото си вцепенение, се опитваше да нагласи на устните си я подобаваща усмивка, я някоя духовита дума. Отново бяхме светско общество.