Китайската комунистическа партия навърши 100 години. Създадена в началото на юли 1921 г, днес нейните членове наброяват 90 милиона. В последните десетилетия страната се превърна във важен икономически и политически играч, с който се съобрязат всички държави.

Каква е силата и характеристиките на комунизма "по китайски"? Какви са стремежите на военния елит и на какво разчитат червената аристокрация и комсомолът? Дали наистина руско-китайските отношения са приятелски и близки? Какво трябва да знаете за Си Дзинпин и китайския политически елит?

Това са само част от въпросите, на които отговарят авторите.

Книгата разкрива вътрешните битки на китайските политически кланове и разделянето им на две групировки, коментира проф. Иво Христов. (Вижте видео с коментара му най-долу.)

Повечето изследователи са на мнение, че в съвременен Китай политическите групи се формират около определени етноси и да принадлежиш към тях е по-важно от това да си част от ведомствени, класови или каквито и да било други групи и колективи. По очевидни причини в Китай отричат съществуването на различни китайски етноси, които се различават като език, манталитет, начин на живот и по други етнически характеристики като народите в рамките на едно езиково семейство.

Въпреки това във всяка китайска провинция се отделя и си създава идентичност най-малко една етническа група, която с разликите в езика и с роднинските си връзки се противопоставя на други етнически групи в общия китайски етнос хан.

Новият лидер на Китай Си Дзинпин е издигнат и представлява политическата група от провинция Шаанси (陕西), която през последните години безпрецедентно засили позициите си в партийния и държавния апарат и в армията.

Си Дзинпин е син на Си Джунсюн, най-изтъкнатия регионален командир от времето на гражданската война в Северозападен Китай, роден в провинция Шаанси. Сплотената група от Шаанси в Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП и в правителството на Китай, която разчита на бивши генерали от бившия военен окръг Ланджоу, формира гръбнака на групата във властта в Китай, на върха на която е Си Дзинпин.

Армията и групите в армията формират основата на всяка политическа власт в Китай. Като се започне със Синхайската революция, по време на която "пушките родиха властта" на Националната партия на Китай (Гуоминдан), базата на политическата власт се е пренасяла от армейските групи в Гуандун в Южен Китай, след това при Мао Дзъдун и неговите наследници в провинциите Хунан и Хубей, после при Дън Сяопин в Съчуан и накрая се съсредоточи в ръцете на произлизащите от провинции Шаанси и Шандун. Впрочем и днес, както винаги е било, цивилната власт, властта на държавния и на партийния апарат е само отражение на баланса във властта на разполагащите със сила групи в страната.

В Постоянния комитет на Политбюро на комунистическа партия на Китай през 2012-2017 г. от седемте члена на този политически Олимп трима бяха свързани с провинция Шаанси: председателят на КНР Си Дзинпин, четвъртият член на Политбюро и ръководител на Народния политическия консултативен съвет Ю Джъншън (俞正声), шестият член на Постоянния комитет на Политбюро и ръководител на Централната дисциплинарна комисия (органът, който отговаря за чистките в партията) Уан Цишан (王岐山). Смята се, че и тримата са издигнати от "групата от Шанхай" и са оформили "железният триъгълник на групата от Шаанси" вътре в по-голямата група. Въпреки че през 2017 г. новият състав на Постоянния комитет на Политбюро бе почти напълно променен, представителите на Шаанси в него се увеличиха.

В ръководството на армията от Шаанси са министърът на отбраната Чан Уанцюен (常万全), началник-щаба на НОАК Фан Фънхуей (房峰辉), началникът на Главното управление на въоръженията на НОАК Джан Йоуся* (张又侠), бившият политкомисар на флота Лиу Сяодзян (подал оставка в края на 2014 г.). Според китайската преса в чужбина най-близки са отношенията на Си Дзинпин с Джан Йоуся. "

Към "групата от Шаанси" е и членът на Политбюро Ли Джаншу* (栗战书), който придружава Си Дзинпин в повечето му пътувания в чужбина и отговаря за проблемите с Русия и Средна Азия. Той започва стремителното си издигане като кмет на столицата на Шаанси: Си'ан. Силната фигура в групата е ръководителят на Организационния отдел на ЦК, секретар на Секретариата на Централния комитет Джао Лъдзи (赵乐际), който отговаря за хилядите назначения в партията.

Според непроверени извори бащата на Джао е бил близък със Си Джунсюн - бащата на Си Дзинпин. Наблюдателите отбелязват силния диалект от Шаанси на Джао, който понякога може да се усети и при главния "представител на Шаанси" в държавата. Ли Джаншу и Джао Лъдзи са довереници на Си Дзинпин и са най-вероятните кандидати от "групата на Си" за новия състав на Постоянния комитет на Политбюро на 19 конгрес на Комунистическата партия през есента на 2017 г.

Китайските изследователи се опитват да разширят състава на "групата от Шаанси", като включват в нея члена на Политбюро и заместник-председател на китайския парламент, ръководителя на Общокитайската федерация на профсъюзите Ли Дзиенгуо (李建国), който през 1998 - 2007 г. ръководеше и Шаанси при "шанхайския" генерален секретар Дзян Дзъмин.

Но Ли Дзиенгуо е от провинция Шандун, която и ръководи, след като работил в Шаанси. В този случай, както и при Уан Цишан, а също и съпругата на Си Дзинпин Пън Лиюен и още много други, става дума за тясната връзка между групите от Шаанси и от Шандун. През 90-те години на миналия век представителите на Шандун са били 40% от висшето командване на НОАК.