"По-силният навред във всичко се налага" – 400 години от рождението на Лафонтен
"Дневник" припомня три от най-популярните басни на френския писател Жан дьо Лафонтен, публикувани в "Басни: Лафонтен" ("Изток - Запад"). Той е роден преди 400 години - на 8 юли 1621 г. в град Шато Тиери, Шампан. Учил е богословие и право в Париж.
Популярен става с басните си, разказващи истории, в които главни герои са животни, но се посочват много истини за хората. На прицел в творчеството му са порочните нрави на съвременниците му. Басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят и до днес. Автор е и на романа "Любовта на Психея и Купидон", комедиите "Евнух" и "Раготен" и др.
Умира на 13 април 1695 г.
ВЪЛК И АГНЕ
По-силният навред във всичко се налага -
в туй ще ви убедя веднага.
Самотно агне пиело вода,
нагазило във ручей хладен,
наблизо минал вълк, изпосталял и гладен
и го съгледал, за беда.
"Защо - подел вълкът - ми мътиш ти водата?
Това е дързост непозната,
затуй ще те накажа аз."
Отвърнало му то с невинен, кротък глас:
"За Бога, сир, не се гневете,
Сам вижте тук и преценете:
че аз съм до брега тревист,
в потока чист,
под вас на цели двайсет крачки.
И не разбирам как така
водата мътя ви сега."
"Не, мътиш я! - завил вълкът към свойта плячка. -
Освен това, зимъс оклеветил си мен."
"Но как? Не съм било родено в онзи ден,
все още суча си от мама."
"Тогава брат ти!" - "Братче нямам." -
"Или пък някой друг. За мъст жадувам днес:
заради злобата голяма,
която всеки ваш пастир и пес
изпитва спрямо мен. Това не се прощава."
Отмъкнал агнето вълкът
и го разкъсал в близката дъбрава
без следствие и съд.
ВЪЛК И КУЧЕ
Зли кучета тъй пазели стадата,
че бил вълкът изпосталял от глад.
Веднъж той срещнал дог охранен, як и млад,
изгубил своя път случайно във гората,
и рекъл си: "С охота днес
аз бих похапнал този пес!"
Но го обхванала тревога,
че ако почне битка с дога,
едва ли би го победил.
Тогава кротко приближил
и комплименти заредил
за хубавия вид на псето.
А то отвърнало превзето:
"За да сте сит и весел и да цари тук мир,
гората напуснете, сир.
За вашето проклето племе
животът ще е тежко бреме,
защото тук ви чакат опасност и злини.
Ще виете от глад и колкото да бдите, не ще избегнете бедите.
А дойдете ли с мен, ви чакат светли дни."
"Какво ще правя там, ако сменя гората?" -
попитал звярът с рязък глас.
"О, нещо много дребно. Ще пъдите крадци,
нахалници и пришълци.
На своя господар, щом тачите родата,
във ред ще са нещата.
Заплатата ви, драги, от кости и ребра
ще бъде винаги добра
и ще ядете до насита."
Разчувствал се вълкът пред този нов живот
но виждайки врата на кучето, попитал:
"Това не е ли белег от хомот?
"О, не!" - "Все пак?" - "О, не!" - "Но моля ви, кажете." -
"Е, често на въже сред селския имот
съм вързан. Но това е нищо, разберете." -
"Завързан? Че не сте ли на пълна свобода?" -
попитал пак вълкът. - "Не често, но си струва."
"А мен пред свободата богатите блюда
съвсем не ме интересуват.
И за имане даже не сменям този лес."
Затуй вълкът на воля се скита и до днес.
ДВЕТЕ МУЛЕТА
Две мулета вървяха - едното с куп овес,
а другото с пари върху самара.
Бе второто безкрайно доволно от товара,
приемаше го явно за преголяма чест,
и тичаше сербез-сербез,
като си тръскаше звънчето.
Но заради парите в миг
изскочиха бандити с вик
и хванаха юздите на мулето превзето.
А то се разлюти и ето,
че хвърли къч, затуй с камшик
набиха го те здраво и то от болка зина:
"Ох, участ злополучна, защо набит съм аз,
а мулето с овеса с камшика се размина?"
Отвърна другото тогаз:
"Тъй пати, който драпа за служба нависоко
и затова вината във себе си дири.
Овес да беше носил, а не торба с пари,
не биха те набили тъй жестоко."