"Писмата на Пенча не са само за мене" – излезе кореспонденцията на Славейков до Мара Белчева

"Писмата на Пенча не са само за мене" – излезе кореспонденцията на Славейков до Мара Белчева

В новото луксозно издание са поместени десетки писма с най-ранна дата 1903 г. и най-късна 1911 г.
Сдружение
В новото луксозно издание са поместени десетки писма с най-ранна дата 1903 г. и най-късна 1911 г.
Сдружение "Българска история" препубликува кореспонденцията на поета Пенчо Славейков (1866-1912) с поетесата Мара Белчева (1868-1937). И двамата са емблематични фигури от историята на българската литература, видни интелектуалци, отдали се на каузата да издигнат българската култура до нови висини, както и партньори в живота.
"В новото луксозно издание на "Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева" са поместени десетки писма с най-ранна дата 1903 г. и най-късна 1911 г. Запазен е автентичният език на бележития поет, нанесени са единствено промени, засягащи съвременните граматични норми. В бележки под линия са добавени липсващи в предходните две издания отделни пасажи и изречения в някои от писмата. В края на книгата са публикувани допълнителни писма с цел по-детайлно представяне на определени периоди и събития", се казва в анотацията на книгата.
Писмата на Пенчо Славейков са публикувани за първи път от самата Мара Белчева. През 1929 г. тя пише: "Големите хора принадлежат на своя народ. И в отношенията им към отделни личности бие пулсът на едно сърце, обречено на човечеството. Ето защо мисля, че писмата на Пенча не са само за мене. И ги правя достояние на всички."
Кореспонденцията на Славейков с Мара Белчева съвпада с най-продуктивния период в творческата му кариера, когато той публикува сборника с лирически миниатюри "Сън за щастие" (1906 г.), ново издание на сборника "Епически песни" (1907 г.), антологията "На острова на блажените" (1910 г.), шедьовъра "Кървава песен" (макар и незавършена), а малко преди смъртта си е номиниран за Нобелова награда от Алфред Йенсен.
Мара Белчева оставя неголямо по обем творчество. Известна е с преводите си на "Тъй рече Заратустра" на Ницше и "Потъналата камбана" на Герхарт Хауптман. След убийството на съпруга й Христо Белчев (финансов министър при Стамболов) свързва живота и творчеството си с поета Пенчо Славейков. На нейно име е учреден литературен конкурс в родния й град Севлиево.