"Моят смартфон са книгите"
"Дневник" препубликува от "Портал Култура" интервюто на писателя Деян Енев с бившия книжар от площад "Славейков" Ваньо Меев.
Три години откак закриха книжния пазар на площад "Славейков. Ти дълги години продаваше книги там. Беше един от активистите, които се бориха с общината за оцеляването му. Защо ликвидираха книжния пазар, какъв е твоят отговор? (Ремонтът си е ремонт, книжният пазар можеше отново да заработи след една година, каквото, впрочем беше изричното обещание.)
- Не искам да правя политически коментар, но исторически факт е, че всяко слабо управление първо посяга на културата. Но проблемът, мисля, е някъде другаде. Защо ние, читателите и цялата българска интелигенция го позволихме? 500 години робство не успяха да пречупят българското у българина, а шепа неграмотни мутри го направиха! Трябва ли да се съгласим с фразата на П. Славейков "Не сме народ, а мърша!"
Разкажи какво се случи с теб, след като загуби препитанието си? Какви работи смени - доколкото знам, караше такси, после изкара инсулт, после ти се наложи да работиш като пазач? Как я караш сега?
- Когато работех на площада, ми се налагаше да ходя по адреси, за да изкупувам книги. За 20 г. аз бях посетил над 10 000 адреса.Така опознах София до последната уличка и всеки блок.Така се реших да стана таксиметров шофьор. Работата беше напрегната и неблагодарна. Но винаги имах книга в колата. Цялото това напрежение ми докара инсулт, с което изгубих 75% от работоспособността си. Сега съм охрана, която нищо не охранява, а извършва цялата счетоводна дейност в голям завод. На ден изписвам милион цифри. Все пак е някаква интелектуална дейност. Мозъкът работи, а през свободното време - чете!
Познавах доста от продавачите на книги на "Славейков". По мое мнение, ти беше един от най-задълбочените познавачи на книжната продукция през изтеклите десетилетия и като такъв, безценен за клиентите. Как се създава един добър продавач на книги, какъвто беше ти, сподели твоя опит?
- Продавач на каквото и да е било се създава от неволята. Но вкуса към литературата човек сам си изгражда. Винаги съм твърдял следното: не е достатъчно да прочетеш куп хубави книги по списък, предложен от някой друг. Разковничето е да прочетеш много по-голям куп лоши книги и така да изградиш свой собствен път към първия куп. Извинете ме за досадната тавтология, която използвах!
Какви са литературните ти вкусове, изграждани през дългите години на работа с книгите?
- Харесвам писатели, които пишат не заради самия сюжет, а такива, които съумяват да изградят всяка фраза до съвършенство. Обичам да чета магическия реализъм на латиноамериканските гении, както и екзистенциализма на европейските писатели. На мнение съм, че тънката граница между двете направления е прекрачена от Херман Хесе, който създава един вид европейски магически реализъм. Харесвам също добре написана сатира и хубавата фантастика. Кратките разкази, написани от големи майстори, най-много ме карат да съм жив и мислещ човек.
Остава ли ти сега време да четеш или грижата за насъщния те е притиснала до стената?
- Не притежавам смартфон, който да ми губи времето. Моят смартфон са книгите.
Можеш ли да обясниш кратичко и ясно - защо е важно човек да чете?
- Може да прозвучи старомодно, но знанието е сила. И то се придобива с четене на книги, а не с ровене в интернет!