Яна Язова - "черният ангел", който омагьосвал мъжете

Спомням си когато я намериха... От тогава не обичам да срещам името и. Явно животът и е бил интересен.

• 14 4
• Докладване

Аксел е интимното име, с което Яна Язова се обръща към Александър Балабанов, той пък нея я нарича Мойра. Други любовни прозвища, които си разменят, са Мо и Ра. Вследствие обаче скандалите, кавгите, препирните, сръдните, караниците и недоразуменията цялата тази любвеобвилност изфирясва яко дим.
____________________________________________________

Магьосница е била, мда!

• 13 4
• Докладване

Дано повече хора са чели потресаващите "Соления залив" и "Война"...

• 3 14
• Докладване

Хубав текст, браво!

• 4 16
• Докладване

Ако имаше деца нямаше да свърши така.Магьосница,но и съдбата й е ужасна

• 16 9
• Докладване

библейският персонаж "черен ангел" е ангел на смъртта.

• 2 6
• Докладване

Текстове като горния ме натъжават, защото съзнавам, че никога няма да се отървем от това да робуваме, на ежедневното, пикантното, нежели сензационното, при всичката му тривиалност и винаги ще загърбваме, като че ли нарочно, онова, което наистина си заслужава. И днес ги имаме такива разкази. Сайтовете и медиите са заляти от незначителни истории за незнаителни люда, защото това продавало.

Но, мисля си, да се прилагат същите мерки (ако изключим чисто криминалната страна на въпроса, която, струва ми се, е все още неизяснен), означава да опетним допълнително един истински гений, излетял много нависоко над плътското и пешеходното. Момиченце-хубавелка, била с този или онзи. Е, това ли е, за което трябва да пишем, когато иде реч за един изумителен талант, уникален в българската литература? Аз, лично, просто не се сещам за друг български романист, и от единия, и от другия пол, с такова силно перо. Нито Димитър Талев с безкрайните си потоци от наивистичен примитивизъм, нито Димитър Димов, с малко по-купешкия си, но все така парокиален дух, ако трябва да споменем два от колосите, не ми седи лично на мен с такаква, за жалост, неосъществена световност, каквато чувствам при Яна Язова. Нито даже и Вера Мутафчиева, ако ще говорим за исторически роман, не ми се връзва като литературна съперница на Яна Язова. Яна Язова е просто един нешлифован диамант в българската литература и онова, което си струва да се анализира, така мисля, е, защо такъв диамант е останал нешлифован. Какво имам пред вид? На фона на изключителния разказвачески талант, на фона на език, колкото наподобяващ езика на Вазов, толкова и съвременен и прекрасен, на фона на цялата си дарба да гради образи, да изгражда кулминации, идва една много досадна фабула, не толкова защото сама по себе си тя е досадна, а защото е толкова експлоатирана, че е станала пример за казионност (а пропо, съпоставката с привиалността на фабулата при Фауст ми се струва неудачна, защото в случая имаме една конкретност на фабулата при конкретна истинска иторическа личност, за разлика от абстракцията, върху която се гради Фауст). При това, без да я помръдне тази замръзнала в съзнанието на поколения българи фабула, и на милиметър от познатото на всеки русло.

Говоря, разбира се, за романа ѝ “Левски”. Анализ, който би ме заинтригувал, би бил такъв, който би изследвал защо така добре изградените образи на игумения Евпраксия и на съпътстващия я образ на монахинята Серафима не са развити като наистина водещи, а националният герой, представен в казионната си светлина, не присъства единствено по подразбиране? В днешно време бихма казали, че такава плакатна употреба на патриотичен сценарий, е присъща на поръчкови писатели, но аз се пазя от загатване на подобно внушение, защото отнесено към Яна Язова би било светотатство.

Все пак, каквато и да е била причината, това ѝ решение, да цетрализира познатите на всеки от ранно детство елементи от централна за българите история, и то, като да е излязла от дипляната на провинциален музей, е предпазило авторката, за най-голямо съжаление на всички ни, от това да се автономизира като автор, който светът би припознал като свой. Такива автори нямаме много, да не кажа хич. За мен, това е загубен шанс за българската литература.

Колкото до някой си, нарочен за плагиатор, за мен това е един много неприятен за четене битов автор, който е трябвало съвсем да си е загубил ума да краде произведение, което просто не пасва нито по стил, нито по език, нито по структура на жалките диалектни писмена на въпросния. Подобни обвинения по-скоро ми звучат като елементи от боричканията между неталантливи и още по-неталантливи казионни драскачи от онова време, на които хич и не бих дал ухо, колкото и да са предизвикателни за клюкарския гъдел, който всеки има в една или друга степен. За съвсем друго нещо иде реч, когато говорим за Яна Язова и, мисля, трябва да спазваме интелектуална дисциплина, когато говорим за такива велики творци.

• 6 13
• Докладване

До коментар [#26] от "Моа Преател Тайпи":

Тъпанар какво си нацвъкал екстрементите си рано рано? Нямаш ли си други занимания?

• 1 11
• Докладване

Велика

• 0 3
• Докладване

До коментар [#11] от "anonimnii":

Ако не беше визията, кой знае дали изобщо щеше да бъде допусната в писателските кръгове. Те известните ни поетеси и писателки от онова време са все такива, с "визия".

• 6 0
• Докладване

До коментар [#12] от "Тsonkooo":

" библейският персонаж "черен ангел" е ангел на смъртта."

Такъв персонаж в Библията не съществува ! Има черен конник, но не и черен ангел ! А по темата : Яна е изключително талантлив писател, скромна жена, с ценности и достойнство, оживотворила по неповторим начин образи като този на Левски! Хайтов всячески се е опитвал да и открадне труда, но не е успял ! Ако някой е ценял красотата и, това не значи, че тя го е " омагьосвала" ! Тъжното е, че завършва живота си бидейки убита, вероятно след това се присвоява имота и в центъра на София, но разследване няма.....което сочи към пряка намеса на комунистическия режим !

• 0 7
• Докладване

До коментар [#2] от "Lou":

мисля, че сам си отговаряте на въпроса. не е толкова важен физическия убиец - това убийство е санкционирано от дс

• 0 3
• Докладване