Колко деен партизанин е бил Тодор Живков? Каква е ролята му по време на Априлския пленум и преврата, свалил от власт Вълко Червенков? Какви са механизмите на управлението му и как успява да се задържи на върха 33 години? Кои са хората в най-близкото му обкръжение? Кой свали Живков от власт през съдбовната 1989 година?

Това са част от въпросите, на които отговаря журналистът Иван Бакалов в книгата си "Тодор Живков. Власт - свидетели, участници".

Тази есен се навършиха 110 години от рождението на емблематичната фигура на социалистическа България. Между 1954 и 1989 година Живков заема най-високите ръководни постове в страната и е виден функционер на БКП.

Бакалов подхожда максимално обективно към историческите събития - както в излагането на фактите, така и в интервютата, които прави, посочват от издателството. Той документира срещите с Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, с лежалите в затвора за преврат генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, с т. нар. Врачански атентатор и др.

Томът съдържа голям брой редки снимки на Тодор Живков, които Бакалов издирва в лични и обществени архиви.

Иван Бакалов е работил и публикувал през годините в "Сега", "24 часа", "Новинар", "Биограф" и др., благодарение на което е имал възможност да се среща с участници в събитията по онова време. От 2007 г. e редактор и коментатор в своето онлайн издание e-vestnik.bg. Автор е на книгите "В сянката на Борисов" (2011/2012), "Превратаджии от първо лице" (2008), "До Чикаго и напред On Route 66" (2014) и др.

Врачанският атентат срещу Тодор Живков - така наричат през 80-те години случая с Цветан Килограмски от Кнежа.

През 1980 г. няма вестници, които да съобщят какво се случва на площада във Враца на 1 юни. Цялата държава е вдигната на крак от службите, но тоталитарните медии не информират, че срещу Тодор Живков е извършено нападение. Случаят е покрит с мълчание, в резултат на което плъзват невероятни слухове.

На 1 юни Тодор Живков пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция, цивилна охрана, тротоарите са заградени с въжета. Живков излиза от колата, в този момент някакъв едър млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, посяга, успява да го хване за ръката. Живков залитва, уплашва се. Охраната скача върху двамата, настъпва суматоха, Живков пада на колене и на ръце. Всичко става за секунди. Нападателят е затиснат от няколко души от охраната от УБО (т. нар. Управление за безопасност и охрана - Пето управление на ДС, чийто наследник е Националната служби за охрана). Нападателят бързо е отведен и натикан в една кола.

Случката става пред очите на няколко десетки души, които са били в близост на площада. Дори онези, които са надалеч, виждат суматохата и отвеждането на нападателя. Вестниците мълчат, но мълвата тръгва. Тодор Живков е нападнат! Най-после някой се е осмелил... Скочил му е с нож. Стреляно е с винтовка. Извадил пистолет... - пълзят най-фантастични слухове.

Двайсетгодишният тогава Цветан Килограмски е арестуван за нападение на Тодор Живков и лежи в затвора 9 години и половина. Освобождават го чак през 1990 г.

Срещнах се за пръв път с Цветан 17 години след инцидента и 8 години след освобождаването му от затвора. Набеденият за атентатор искаше... да се види с Живков, който тогава още беше жив и живееше във вилата си в Бояна.

До момента никой вестник не беше описал историята от неговите уста. Някакви пенсионирани служители на УБО разказваха пред "Труд" и в други вестници своите фантасмагории за случая и си придаваха важност. Много нискокачествени вестници след това години наред преписваха техните истории, допълваха ги със свои измислици, копираха снимката на Цецко Килограмски, която му бях направил през 1997 г., и правеха нови и нови публикации за него.

Цецко, както му викат съгражданите му в Кнежа, отначало не искаше да разказва за случката. "Всичко е минало", каза. След почти 10 години в затвора не му беше приятно да си спомня. Отначало категорично отказа, но с един негов съсед от Кнежа и мой колега го поканихме на ракия. Цецко дойде, наляхме по чашка и от дума на дума разказа цялата история. Не изпитваше яд и не псуваше, когато си припомняше годините зад решетките.

Преди злополучния 1 юни 1980 г. Цецко и родителите му няколко пъти писали жалби до ЦК на БКП, до Народното събрание и до самия Живков, защото по някаква причина отнели на болния му баща инвалидната пенсия. Цецко не искаше да уточнява подробности за жалбите и случая. Но получавали формални отговори, минавали месеци без отговор. Искали да стигнат до Живков, но не могли.

Двайсетгодишният Цецко, 100-килограмов мускулест мъж, работел в предприятие за геоложки проучвания. Драмата в семейството го е афектирала месеци наред. На 1 юни попада на площада във Враца случайно. Седи сред зяпачите на тротоара и изведнъж вижда, че мерцедесът на Живков спира съвсем наблизо, той излиза от него, отстрани един-двама души охрана. Каква точно безумна мисъл е накарала Цветан да скочи през въженцето на тротоара и да хукне към Живков, не е ясно.

Пред мен обясни нещо в смисъл, че искал да обърне внимание за жалбата на баща си. Не призна да е искал да му направи нещо, каквито версии разказват пазвантите от УБО. "Не съм искал да го убивам, нито да го удрям", твърдеше той. На въпроса какво е искал да прави, отговори: "Исках да говоря с него". Както и да е, начинът е странен и неадекватен.

Много силно е бил впечатлен от досега си с Живков: "Направи ми впечатление колко е тънка ръката му, ръкавът беше почти празен, само кокал".

В тоталитарната държава в съзнанието на повечето хора диктаторът по правило има образ на по-голям и по-едър. Винаги, когато някой го види отблизо, се изненадва колко е дребен. В случая Цветан дори го е хванал за ръката. И в този решителен момент това е била изненадата за него, а не онова, което ще се случи в следващите секунди.

С още нещо го впечатлява Живков - дотолкова, че той не смее да го разкаже после дори на разпитите. "Лицето му се сбръчка, той ме изгледа и каза: "Какво съм ти направил?". Това го няма и в материалите по делото, не съм го казвал на никого" - подчерта развълнувано пред мен Цветан 17 години по-късно.

Очевидно Живков е очаквал някой да го нападне, за да зададе такъв въпрос. И е бил сигурен, че едрият 20-годишен мъж иска да го удари или убие.

Някои твърдят, че Живков е бил повален на земята в суматохата или че охраната го е съборила долу, за да го предпази от евентуална стрелба.

Така или иначе, след случката, видяна от много хора, слухове как някакъв човек искал да убие държавния глава във Враца, плъзват из страната.

Но е факт, че в заловения не е имало никакво оръжие. "Ако имах едно джобно ножче, щяха да ме осъдят до живот", казва Цветан, вече след 10-годишния си опит из социалистическите затвори.

Тогава на площада, докато Цветан успее да си отвори устата, охраната скача отгоре му. Иди после обяснявай, че не си искал да убиваш Тодор Живков. Още повече че действията му не подлежат на разумно обяснение.

Постъпката на Цветан е детинска, безумна. Самите хора на УБО и ДС месеци наред не могат да си отговорят какво точно е станало и съчиняват версии, за да си придават важност. Хора от службите почват да приказват, че човекът, който нападнал Живков, нещо не бил наред. На самия Живков някой пробутал версия, че нападателят бил рецидивист.

Живков повече не стъпва във Враца до 1989 г. Градът става за него прокълнато място и въпреки честите си посещения из страната държавният глава и генерален секретар на ЦК на БКП упорито заобикаля Враца 9 години подред.

След ареста месеци наред Цветан има необичайни преживявания в следствието.

Някъде наоколо нависоко имало и снайперист. Кашев пита и него - "Ти защо не стреля?". Той обясни, че му било трудно, не можал веднага да реагира.

Присъдата беше по два члена от закона - за хулиганска проява и за уронване престижа на партиен и държавен ръководител. Дадоха ми максималния срок от 5 години за хулиганска проява.

Беше секретно дело на Държавна сигурност във Върховния съд. Лежах в Старозагорския затвор. Там един зам.-директор ми викаше: "Ще лежиш ти, няма да те пуснем, като ти изтече наказанието". Мислех, че се майтапеха, ама наистина ми лепнаха една вътрешна присъда - опит за убийство на един циганин. Измислена. Делото се гледа без мен, в затвора дойде само решението на съда. Не знам как става така - да се гледа дело без обвиняемия.