Успоредно с това на 23 октомври, събота, ще бъдат обявени носителите на националната литературна награда за сборник с разкази "Йордан Радичков" за втори път в Берковица.

Тази година общината в Берковица е поканила за председател на журито проф. Георги Каприев и за членове - писателя Деян Енев (първи носител на наградата) и личния приятел на Йордан Радичков, поета Румен Леонидов.

Заради допълнителните противоепидемични мерки културната програма, съпътстваща събитието по награждаването, е отменена. Церемонията ще бъде достъпна само за медиите и ще бъде излъчвана в ютуб канала на общината.

Албена Стамболова, "Драки и къпини", "Факел"

Алберт Бенбасат, "Изгубени вещи", "Колибри"

Елена Алексиева, "Прекъсването на Самсара", "Жанет 45"

Емилия Милчева, "Ела и ме спаси", "Жанет 45"

Иван Станков, "Вечерна сватба", "Хермес"

Калин Василев, "Персони", "Арс"

Катерина Хапсали, "Хора", "Колибри"

Константин Петров, "Кутия за спомени", "Жанет 45"

Мартен Калеев, "Всичко и нищо", "Захарий Стоянов"

Николай Петков, "Шахматни етюди или 32 бели плети", "Фама"

Баща ми е странен човек - щом си науми нещо, и веднага го прави. Едва дочака затоплянето на времето, отиде в планините и донесе оттам ново зелено дърво. То бе тъй диво и тъй много настръхнало, че ние стояхме на почтително разстояние от страх да не скочи върху някого. "Туй зелено дърво на желязо да го посадя, пак ще пусне корени! - каза баща ми. - Над главата му ще мътят орли!"

Вълкът смени козината си, костенурките насядаха пред къщите на припек, нашите гори измъкнаха соковете от корените и се покриха със зелени облаци. И когато всичко стана зелено, истинското зелено дърво, донесено от големите планини, изсъхна. Ученият селянин, за когото споменах в началото и който наистина знаеше много не само за лъвовете, ами и за зеленото дърво, каза, че ние никога няма да го опитомим, защото е диво.

Но баща ми не беше отчаян човек, той никога не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. "Та ти не знаеш ли - питаха го селяните, - че няма да успееш да засадиш зелено дърво?" "Знам" - казваше баща ми. "Ами тогава защо всяка година садиш зелено дърво?" "Ами какво друго да правя?" - питаше на свой ред баща ми. И ви казвам самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата надежда!

И тъй сега аз садя всяка година по едно зелено дърво в нашите гори, макар че то всяка година изсъхва. Аз си зная, че един ден в нашите гори наистина ще има зелено дърво в най-късната есен и в най-лютата зима и че щом се затопли, костенурките ще излязат пред къщите и ще си прехапят езиците от изненада.