"Към езерото" на Капка Касабова спечели наградата за най-добър превод във Франция
Френското издание на "Към езерото" от Капка Касабова спечели наградата "Най-добра преводна нехудожествена книга 2021" във Франция - един от най-престижните литературни призове за преводна литература там, съобщи във фейсбук издателят Манол Пейков.
Новината беше съобщена и в профила на издателя Les Éditions Marchialy. Преводът на Морган Сейзана на документалната книга за македонския род на авторката е отличен в конкурса за най-добра чужда книга във Франция, се казва там.
"Към езерото" e монументална творба за войната и мира на Балканите, за четири поколения жени от едно и също семейство, за емиграцията И разбира се, за пътя на авторката към Охридското езеро в собственото ѝ съзнание - и смутните води на паметта и завръщането", написа за книгата покойният критик Марин Бодаков.
В интервю за "Дойче веле" през януари Капка Касабова разказа за книгата си:
"Ние сме свидетели на най-новите версии на политиката "Разделяй и владей" в случая с Република Северна Македония. Докато бях на Охридското и Преспанското езеро и пишех книгата, името от Македония се превърна в Северна Македония - нещо, на което не мислех, че ще бъда свидетел.
Впоследствие и този спор между Македония и България... Това също е политика "Разделяй и владей". Моето семейство от Охрид е част от тази голяма балканска история, включваща безброй малки истории. Хората на езерото са добре запознати с тази политика, всички на Балканите сме добре запознати с тази политика.
Това, което исках, е да проуча как тази политика неусетно се превръща в душевно състояние за семействата и индивидите. Как от поколение на поколение тази травма на политиката "Разделяй и владей", защото това е травматично поведение, постепенно става част от нашата психика. И точно от там започва пътуването по езерата с тази идея за болката.
Наричам този синдром Болката с главно "Б". Болката, която се пренася от поколение на поколение и понякога се проявява чрез здравословни проблеми, понякога като разрив или раздор в семействата. А нашето македонско-българско семейство е много добър пример за това.
За някои българи очевидно има нещо привлекателно в това да са македонци. Баба ми, която беше македонка от Охрид, се определяше като българка и охридянка. И дори днес, ако човек опознае Охрид малко повече от това да е просто турист, ще види, че в "охридянството", както и в самото езеро, има нещо извън човешките предели, извън историята. На мен са ми интересни такива места и пространства, където етикетите се размиват. Дефинициите се размиват и изплува нещо по-интересно и по-голямо от нас, като самото Охридско езеро."