Цитатът е от романа "Глина", който написах, след като бях събрала в себе си много свят и хора. Благодарение на него в цялост осъзнах чудото на писането. А именно, че то е личното ми спасение. След излизането на романа получих множество благодарствени съобщения от читатели с думата спасение, присъстваща в тях. Често се срещаше и още една дума - магия. Дълбоко вярвам именно в тази вездесъща сила на словото: да лекува и преобразува. Създадох този Словник като място за споделяне на езика и неговата съзидателна енергия.

Казвам се Виктория.

Благодаря на моите родители, че са ми дали това име, защото с него са дали същност, на която да принадлежа. Чувствам се дълбоко свързана с името си, със значението и вибрацията му. В езика ни особено харесвам тези четири думи, които започват с моята начална буква "В":

Първите две са стихии, които пораждат живота, но и изконни начини на движение и съприкосновение с останалия свят. А какво друго е движението освен задаване посока на вярата, извършено със силата на волята - най-големия човешки дар, даден ни свише.

Всяка дума има сърцевина, до която стигнем ли, знаем повече. Всяко име крие тайна и разнищим ли я, открива ни се път. Затова и този Словник започва с място за личното име. То винаги е добро начало. От него всеки може да вземе посока и да изпише словника със своите най-красноречиви думи.

Необикновено свойство на езика е това, че притежава едни тънки-претънки, почти невидими нишки между словата. Думата потегля друга дума подире си и се търкулва кълбото. Вън от нас се нижат историите, а отвътре ни става светло и широко - отваря се нов простор, на който да създаваме.

Идеята на Словника е тъкмо тази - да потегли дума и след нея да се зароят други. Да стане писание на личния свят. И е важно да се пише на ръка.

Писането е една от дейностите, които поддържат духа ни в движение. В буквите е закодирана единната прасхема на света. Кръгчета, чертички, точици и камшичета, съдържащи първообраза на старата писменост, са святи символи и са израз на тази космическа подредба, част от която сме и ние, хората. Когато пишем ръкописно, ние я повтаряме многократно, позволявайки на духа да се стреми към вечност.

А устремът е воля на създаването. Всяко действие започва от словото, от вътрешното наричане, че искаме нещо да се случи. Написаното е наполовина сбъднато.

Следващите страници са за теб. Личен словник, място за писане на мисли, поле за израз на съдържимото в теб. Няма рецепта или точен начин за изписването му. Нужно е само да дръпнеш нишката на кълбото с една дума.

И тъй като понякога имаме нужда от подтик, от тази "една дума", от буквица дори, за която да се захванем и да започнем, съставих тук малък словник. Той съдържа 90 родни думи, част от които вероятно ще срещнеш за първи път. Единственото, към което се стремях при подбора им, бе да мога да опиша всяка вкратце. Тук-там ще прочетеш приказки от старата народна вяра, редове от българския литературен канон или начални размисли за произхода, значението и родството на думата с други. Някои думи не са описани с всичките си значения, защото Словникът не е речник, а място с "бели полета" за допълване.

И така, нека написаното от мен да продължи с написаното от теб!