За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
etty1
Рейтинг: 561 Разстроено"Нямаш минало, щом нямаш памет. А пък искаш бъдеще да имаш."
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. BoorstinЧетиво за тези, които вярват, че изстрадалата ни родина не е раждала само простаци.
zmr55370672
Рейтинг: 8 НеутралноСтрахотно перо. Браво, Искра Ценкова!
тулса
Рейтинг: 2124 НеутралноПрочетох откъса с голям интерес.Стилът на авторката ми се видя малко ...мелодраматичен на моменти, но фактите от живота на ключови фигури от културния живот преди 1944, цялостната атмосфера и обкръжението им са наистина ..Ценни.:)
"The glory of God is intelligence"Julian Mall
Рейтинг: 882 РазстроеноПоздравления за авторката че е издирала тези интересни свидетелства за интелектуалният ни елит непосредствено след Освобождението. България за разлика от европейските държави няма толкова много интелектуалци на световно ниво и вместо това да бъде подтик към кинодокументалистите и творците на игралното ни кино да ги популяризират те и до днес си остават неизвестни за широката публика. Ако те бяха се родили в Италия например щеше да има поне няколко документални филма и сериали посветени на тях.
По-добре миг свобода отколкото живот в робствоvankata1
Рейтинг: 694 НеутралноИнтересно четиво за личния живот на знакови личности в София от началото на 20 век.
Julian Mall
Рейтинг: 882 ЛюбопитноИнтересни са двете снимка от1938 и 1972г. На втората снимка се вижда че под балкона е построена пристройка към къщата, а дървената ограда и врата са заменени с метални които бяха типични по това време на социализама, правеха ги в някакви ТПК и ние по това време направихме същата подмяна.
По-добре миг свобода отколкото живот в робствоvoodoo_child
Рейтинг: 745 НеутралноОтлично четиво, ценно изследване.
lbk381093842
Рейтинг: 5 НеутралноСПАСЕНА ОТ КОНСТАНТИН И ДОНКА КРЪСТЕВИ
Става дума за моята жена.
Било е 1947 или 1948 година. Жена ми е била вероятно в първи прогимназиален клас. Живели са с баща си и мащехата си в една от трите стаички на третия етаж на една сграда на улица Цар Борис 53, до една друга сграда, разрушена от бомбардировките в София по време на войната. Тоалетната е била обща един полу-етаж по-долу. Един ден, по донос от мащехата ѝ, че приказва против властта, баща ѝ е арестуван и изпратен в лагер, а мащехата събира каквото може да се вземе от стаичката и отива да живее при роднините си в Пирдоп. В това време жена ми е прекарвала лятната си ваканция в село Шипково у чичо си. Когато разбрал какво е станало с брат му, чичото поискал да я задържат, но жена му категорично се съпротивила и той ѝ дал 1000 лева и я върнал в София. Купоните за храна са били отмъкнати от мащехата и жена ми е трябвало да си купува бял хляб на свободна цена от 60 лева, като го оставя да изсъхне, за да има за по-дълго. От училището им давали по чаша мляко и една филийка намазана с маргарин (“криско“), подарък от американците. И така няколко месеца... На съседната улица Гладстон живеели три нейни приятелки, с две години по-малки от нея. Един ден едната от тях ги поканила всичките на гости по случай именния си или рожден ден. Станало късно и жена ми казала, че трявба да си ходи, защото се страхува по тъмното (крушката за стълбището у тях била открадната). Приятелките дошли да я изпратят и като видели как живее, онемели от ужас и разказали това на родителите си. Трите семейства се събрали и решили, докато баща ѝ го няма, да я приютяват, като се редуват. Първото от тях било семейството на сина на доктор Кръстев - Константин и Донка Кръстеви. Те живеели на улица Гладстон в сграда срещу номер 24 по спомените на жена ми. Дъщеря им Радка (едната от трите приятелки) била осиновено дете. Апартаментът им бил малък, в стаята, отделена от хола със стъклена врата, трябвало да спят “леля Донка“, Радка и жена ми (на земята), а в началото и майката на леля Донка, тежко болна и неподвижна, която скоро се споминала. “Чичо Динко“ спял на дивана в хола, а имало и една малка стая, в която живеел наемател с цел допълване на мизерните им доходи. Рафтовете на библиотеката в хола били заети от голям брой подвързани списания “Мисъл“. Една седмица след като приютили жена ми, чичо Динко и леля Донка заявили, че няма нужда да ходи при другите семейства и тя останала да живее у тях почти една година. Велики хора!
По повод на:
"Къщата с голямото сърце" – драматизмът зад стените на дома на д-р Кръстев
DNEVNIK.BG