Български поети са включени в "Антология на световната поезия" на френски

Бе то туй хубу, че французите са ги включили, ама що не турихте тукачка някои от избраните стихове? Ей така, да имаме представа от френските вкусове, ако не друго.

• 6 6
• Докладване

Ето едно стихотворение от Пламен Дойнов, донякъде по френска тематика:

ЮЛИЯ К. ТВЪРДИ, ЧЕ НЕ Е АГЕНТ

Поете, внимавай какво ще напишеш -
адвокатът ми може и да го прочете!
Я по-добре скъсай невинния лист.
Не се дръж като закъснял маоист.
Впрочем можеше да бъдеш мое дете,
ако умееше по-добре да се криеш.

Онази жена, която говори с разузнавача,
изобщо не я познавам, не е никаква Юлия,
смътно прилича на мен, но е друга,
край нея танцува нелегално влечуго,
дори не я изкушава, просто я хапе,
тя само мълчи непотребно - чу ли я? -
тя се мъчи трета нощ да заплаче.

Това е съдбата да имаш неискани бедни роднини -
нямат нужда от теб, но внезапно решат да те търсят,
не с добро, нито с лошо, просто така - да те видят.
Но защо да надзъртаме в мъртвите ни години?
И защо да си спомняме имената им късни -
да се гледаме празни на прага?...
По-добре да си идат.

Когато бях малка, щом звъннеха на вратата,
трябваше силно да питам: Кой е?
Чак тогава отварях. Сега влиза всеки.
Изпълзяват милиони безсмъртни бездария -
от родопски дерета и балкански пътеки...
Какво иска от мене бившата ми България?
Да я нося на гръб? Да я крия в сърцето си?
Или просто да викна: България, проклятие мое!

• 0 5
• Докладване

От Екатерина Йосифова:

МЕТЕЙКИ ПРЕД ВРАТАТА СИ

Метейки пред вратата си
(при тия ветрища -
е ако и това не е ненужно поведение),
с известно неудобство си казвам,
че става малко по-чисто наоколо.

Метейки пред вратата си,
с известно неудобство твърдя,
че не правя от себе си представление.
Понякога излиза сполучливо.

Заради (нечие) одобрение
и поради (всеобщата) преструвка
да се правиш, че живееш своя живот -
нали точно това се нарича
нормален живот.

Колко нещо влезе в това наподобяване!
Но не и метенето:
с него се открихме късно:
особено удоволствие,
като стареене под безмилостна светлина.

• 0 4
• Докладване

Трябва да включат и Събинка Джулгарева

• 1 2
• Докладване

До коментар [#2] от "7777":
До коментар [#3] от "7777":

Пък мене ми се струва, че точно наопаки - тези неща са превеждани от някакви редки езици на български.

• 3 2
• Докладване

Моите симпатии са към Ек. Йосифова и Г. Константинов. Би било добре да беше включен и Борис Христов, навярно тематиката на антологията не е била подходяща.
От творчеството на Г. Константинов:

Неведнъж съм се укорявал,
Че си пилея времето...
Но всъщност
Времето мен разпилява -
Изветря ме,
Разпуква ме,
Смалява ме
Като скала в пустиня,
Като снежен човек
В летен дъжд.
Всеки ден
Ми взема по нещо -
Поредна илюзия,
Спестена банкнота,
Последен шанс
За нещокатолюбов...
А в замяна ми дава
Бледи спомени.
Коварно богатство е времето!
Не го приемат в никоя банка...
Какво, че съм натрупал
Грамада от дни?

Един ден повече
Е всъщност
Един ден по-малко.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#6] от "bramasole":

Може би са поискали от преводачката да предложи автори и тя е подбрала такива, които й харесват и е искала да преведе.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#7] от "7777":

Възможно е. :) Все пак на преводачката стиховете трябва да ѝ допадат, иначе "резултатът" би бил некачествено предаване смисъла на стиховете.
Харесвам лириката на Г. Константинов.

• 0 3
• Докладване

Мисля че цитираните стихотворения са писани от един автор или - по вероятно, от изкуствен интелект с програма “съвременна поезия” и преведени с Гугъл преводач на български. На публикуваните автори - честито.

• 3 2
• Докладване