"Да убиеш присмехулник" – наистина ли е най-добрата книга за последните 125 години
Текстът е препубликуван от "Артакция".
По случай 125-годишния си рожден The New York Times Book Review покани читателите си да номинират най-добрата книга, публикувана през този период. Един жест, който припомня първите десетилетия на Book Review, когато вкуса и предпочитанията на читатели често са били засягани в изданието чрез представяне на любимите им книги, разкази и стихотворения.
Макар да не е научно проучване, резултатите от анкетата са интересни, тъй като в тях са включени представители от 50 щата и 67 държави, наброяващи над 200 000. От всичките читатели, номинирали книга, само 31% са избрали такава, попаднала в списъка с 25-те финалисти. Големият победител в анкетата е "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли. Което не е шокиращо, предвид факта, че романът е включен в учебната програма в Америка и е световен бестселър, класика в американската литература и се счита за едно от най-добрите произведения на ХХ век.
Все пак, когато обявяваме една книга за "най-добрата книга от последните 125 години", е важно да имаме предвид демографията на читателите, които я избират. Само 16% от абонатите живеят извън Щатите. Като възраст, разпределението е следното: 29% 18-29 годишни, 34% 30-49 годишни, 17% 50-64 годишни и 20% над 65 (това, разбира се, не означава, че тези хора четат точно Book Review, но е интересна статистика).
The New York Times е елитарно издание, 72% от читателите са висшисти и почти толкова (71%) са бели. Тоест, както заключва и Джон Уорнър от Chicago Tribune, "въз основа на демографските показатели можем да предположим, че мнозинството от участниците в проучването са бели читатели, на възраст около десетилетие от моята (51)".
Следователно, за самоосъзнатите бели читатели, много от които за първи път са се докоснали с несправедливостта на расизма чрез "Да убиеш присмехулник" - това е изключително важна книга. И това не е лошо. Напротив, романът е заслужил мястото си на световната литературна сцена. Работата на Харпър Ли е поучителна и интересна за обсъждане. Същото важи за тримата писатели - Джон Стайнбек, Ърнест Хемингуей и Уилям Фокнър - получили номинации за седем от своите книги. Джеймс Болдуин, Маргарет Атууд и Вирджиния Улф имат по пет номинирани книги.
Книгите на второ, трето, четвърто и пето място, а именно "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена" на Дж. Р. Р Толкин, "1984" на Джордж Оруел, "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес и "Възлюбена" на Тони Морисън.
Но когато разглеждаме класация на The New York Times Book Review (колкото и авторитетно да е изданието), трябва освен да добавим номинираните книги в списъка си за четене, да се замислим кои книги не са номинирани. Защото това включва литературата на повечето от 67-те анкетирани държави. Включва също така и всички книги от чернокожи автори, които разказват за расизма от първо лице.
За всеки от нас "най-добрата книга" означава нещо различно. Може да е книга, с която сме израснали; която ни е обогатила интелектуално; която ни е вдъхновила; която ни е подтикнала да опитаме нещо ново списъкът продължава до изчерпване на читателите. А колкото повече различни хора споделят "най-добрата книга" за тях, толкова повече ще се обогатяваме взаимно. Литературата живее извън демографията.