"Да откраднеш "Мона Лиза" на Джонатан Сантлофър (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Да откраднеш "Мона Лиза" с автор Джонатан Сантлофър, предоставен от Издателство "Кръг"

"Да откраднеш "Мона Лиза" - напрегнато разследване, вдъхновено от истинска история. Кой и защо открадна Джокондата преди век, разказва нов мистериозен роман

Преди век от Лувъра изчезва най-известното произведение на изобразителното изкуство в света - "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи. Две години след обира Джокондата е върната на мястото си в парижкия музей, но тогава започват спекулациите... Дали днес посетителите на Лувъра се любуват на оригинала, или пред тях стои безупречен фалшификат? В напрегнатия трилър "Да откраднеш "Мона Лиза" авторът Джонатан Сантлофър дава своя интерпретация на историческите факти. Книгата излиза на пазара на 22 декември с логото на издателство "Кръг", в превода на Мариана Христова и с корица на Наталия Чайкина.

Преди: август 1911-а. "Мона Лиза" е свалена от рамката си и отнесена неизвестно къде от музейния работник Винченцо Пeруджа. Докато картината е в неизвестност, нейни копия, представени като оригинали, се продават от двойка прословути измамници. Мистериозната кражба оставя след себе си множество въпроси, които терзаят умовете и на професионалисти, и на лаици.

Сега: художникът и преподавател по история на изкуството Люк Пероне е правнук на крадеца Перуджа. Във Флоренция Люк открива дневника на прадядо си и се впуска в стихийно приключение по следите на скандалния си роднина. Неговото разследване привлича вниманието на безразсъден детектив от Интерпол, красива жена, която вероятно желае повече от близостта на Люк, и хайка от най-безскрупулните крадци и колекционери на изкуство.

В "Да откраднеш "Мона Лиза" американският писател Джонатан Сантлофър ни предлага живописни описания на Флоренция и Париж, по чиито улици откриваме различни гледни точки за света на изкуството и интересни исторически факти за самото изкуство. В този спиращ дъха трилър истинската цена на една картина често се измерва не в пари, а в човешки животи.

Днес картината на Леонардо е смятана за най-известната в света, оценена на 870 милиона долара. Само през 2014-а 9,3 милиона души са посетили Лувъра, а според бившия директор Анри Лоарет 80% от хората влизат само заради "Мона Лиза".

"Задължително четиво за феновете на Дан Браун и Артуро Перес-Реверте."

"Ню Йорк Таймс"

Джонатан Сантлофър (р. 1948) е американски писател и художник. Автор е на пет романа, последният от които е "Да откраднеш "Мона Лиза". Той е създател и директор на Академия за криминални романи към Центъра за художествена литература - единствената програма, посветена изключително на криминалното писане. Като художник Джонатан има зад гърба си повече от 200 изложби по целия свят.

Откъс от "Да откраднеш "Мона Лиза" на Джонатан Сантлофър

21 dicembre[1] 1914

Затворът "Мурате",

Флоренция, Италия

Non ho dormito in molte notti[2]

Дюшекът е тънък. Всеки път, щом се обърна, усещам студения под отдолу. Килията е мразовита. Измазаните стени са мокри. Затворът е неотопляван. Одеялото ми е опърпано и драска. Крача напред-назад, за да се топля. Броя крачките си. Единият крак пред другия. Шест стъпки в едната посока. Девет в другата.

Няма умивалник. Няма и тоалетна. Позволяват ни студен душ веднъж седмично. Има един прозорец с решетки. Но всъщност изобщо не е прозорец. Гледа към тесен коридор, от който пазачите ни шпионират. Единственият отдих е всекидневната разходка в двора. Там, където слънцето не смее да изгрее.

Мисля си за процеса и изпитвам срам. Спорих със съдията, с прокурора, със собствения си адвокат. Правих се на луд. На жертва. На така наречен патриот. Но не съм никакъв патриот.

Присъдата ми беше справедлива. Една година и три месеца. Заслужавах повече.

Всеки ден получавам подаръци. Цигари. Вино. Храна. Писма от жени, които казват, че ме обичат! Но единственият подарък, който има някаква стойност, са бележникът и моливите, дадени ми от един пазач, който ме съжали. Ако Симон можеше да ме види сега, дали щеше да ме помисли за глупак? Все пак аз гния в затвора, а онези двама негодници са на свобода. Мисля за тях ден и нощ. Мисля как да си получа това, което ми дължат. Или да им го върна.

Опитвам се да не треперя, докато пиша. Да държа здраво молива.

Затварям очи и си представям апартамента ни на Рю Рампоно. Виждам се как изкачвам старите дървени стъпала и отварям вратата. Симон ме посреща. Изпитвам непоносима тъга и такъв копнеж, че очите ми се наливат със сълзи.

Но трябва да помисля откъде да започна. Как да обясня начина, по който всичко в живота ми се обърка.

Според мен всичко започна с една добра новина.

[1] Декември (ит.). - Бел. прев.

[2] От много нощи не съм спал (ит.). - Бел. прев.