Ричард Пауърс: През по-голямата част от живота си бях сляп за растенията
"Хората плячкосват природния капитал и укриват цената. Но щом сметката дойде, няма да могат да я платят." За съжаление, ние вече сме изправени пред апокалиптичната картина, която големият американски писател Ричард Пауърс рисува. Половината видове на планетата ще изчезнат до края на века. Обезлесяването допринася за климатичните промени повече от всички транспортни средства взети заедно. Повтаряме, че не искаме да убиваме златната кокошка, но това е единственият начин да се доберем до яйцата ѝ.
Препубликуваме интервюто, което Пауърс даде за "Артакция". Заглавието е на "Дневник".
Знаете ли, колкото и помпозно да звучи, аз схващам "Дървесна история" като израз на осъзната социална отговорност и защита на една надлична кауза, но също и като четиво, осветляващо невъобразимия живот, който кипи навсякъде край нас, включително под нозете ни, и за който оставаме самоубийствено слепи. А настоящата пандемия й придава допълнителна стойност... Какво бихте казали за рецепцията на книгата в САЩ и по света? Отговаря ли на вашите очаквания?
- Изпитвах огромна радост, докато пишех тази книга, много от фактите, залегнали в нея, бяха откритие за мен. Не мисля, че някой от другите 12 романа, които съм написал за период от 40 години, ми е доставял такова удоволствие. Но докато работех, съзнавах колко странна история разказвам. Когато споделях с приятелите и семейството си над какво работя, почти всички вдигаха скептично вежди. Не можех да си представя огромна читателска публика за сравнително дълъг роман, който поставя дърветата редом с хората като централни герои и дори ги оставя "да говорят".
Така че за мен беше голям шок, когато романът излезе в САЩ и след две-три седмици стана ясно, че ще бъде най-успешната книга в цялата ми кариера - както в търговски план, така и от гледна точка на критиката. Все още не ми го побира умът. Как може един роман за дърветата да бъде в класациите за бестселъри почти две години?
Може би пандемията стресна хората и ги накара да мислят по различен начин за нашето място на тази планета. Или може би хората отдавна са имали дълбоко усещане за това колко сме се отчуждили от света, който е повече от човешки, и са зажаднели за истории за това как можем да намерим път обратно към една реципрочна връзка със заобикалящия ни свят.
"Дървесна история" звучи като притча или мит. Навярно сега са ни потребни именно такива "стари" истории, които да ни помогнат да оцелеем в едно все по-несигурно бъдеще.
Всеки от героите преживява някаква трaвматична случка или своеобразна трансформация, преди да се посвети на екоактивизма и да се свърже с останалите. Интересно ми е дали написването на "Дървесна история" е било провокирано от Ваша лична история? Да не би и Вие да сте получили като подарък "Метаморфози" на Овидий като малък?
- Наистина прочетох историите на Овидий като дете - поне тези от тях, за които възрастните писатели и издатели смятаха, че е безопасно да бъдат разказвани на деца! Обичах основополагащите митове, които той разказва, поглъщах ги, защото ме беше завладял глад за всички митове и легенди на класическия свят. Така че в този смисъл, да, писането на "Дървесна история" беше процес на възкресяване на най-ранните ми трепети от четенето.
Преоткрих това удоволствие още веднъж, когато като младеж, по време на следването си, научих латински и успях да си преведа голяма част от "Метаморфози". Спомням си, че превеждах историята за Бакхус и Филемон, която играе толкова важна роля в "Дървесна история".
Но писането на "Дървесна история" беше нещо повече от възсъздаване на моето детско удоволствие от четенето на "Метаморфози". Претърпях лична метаморфоза в процеса на изграждане на този роман. През по-голямата част от съзнателния си живот аз самият бях сляп за растенията и почти изцяло ангажиран с културата, славеща човешката изключителност. Но прекарването на пет години и половина в композиране на "Дървесна история" промени всичко за мен.
Започнах да забелязвам живота от другата страна на прозореца си. Улицата ми се превърна в джунгла, за която нямах очи преди това. Светът около мен вече не изглеждаше като съвкупност от инертни ресурси, поставени в услуга на развитието на човешкия проект. Планетата се оказа жива, интелигентна, целеустремена, владееща милиони езици... Това се казва метаморфоза.
Реалността все по-често прилича на лоша симулация, докато видеоигрите се опитват да максимизират усещането за реалност. Мислите ли, че културата на хедонизма, притежанието и бързооборотното живеене предопределят отношението на подрастващите към собственото им бъдеще?
- Както е посочвано безброй пъти на безброй места, ние, хората, формираме инструменти за действие, които на свой ред формират нас. Нашата култура на опосредствана от стоки, индивидуалистична, самообожествила се, управлявана от пазара човешка изключителност е създала технологични платформи, които да изпълняват нейните поръчки, а сега въпросните платформи усилват ценностите на тази култура хаотично и безразборно.
Всеки, който е по-бдителен, си дава сметка, че такава култура няма как да е стабилна и не може да бъде поддържана дълго време. Трябва да направим скок по отношение на съзнанието на човечеството и принадлежността на индивида към една по-голяма общност. Това "ново" съзнание, разбира се, носи привкуса на по-стари съзнания, които са населявали света. Единственото нещо, което е достатъчно солидно и влиятелно, за да даде тласък на такава промяна в самите нас, са историите.
Какво е Вашето обяснение за склонността на възрастните да си затварят очите пред големите необорими истини, докато не е станало твърде късно? "Капанът на социалната идентичност", както го наричате? Неолиберализмът? Утилитарното мислене и инерцията на ежедневието? Несигурността, която ни принуждава да мислим само за непосредственото си оцеляване?
- "Дървесна история" разглежда тези въпроси от различни гледни точки. Героят Адам Апич се е посветил на изучаването на произхода и природата на подобни масови когнитивни изкривявания и слепота. Много фактори допринасят за абсолютната слепота на нашата култура, но един от най-мощните измежду тях е това, което психолозите наричат "ефект на наблюдателя".
Лесно е да бъдем приспани от самодоволството си, като си въобразяваме, че ако кризите, които ни дебнат, бяха наистина много отчайващи, хората около нас биха били далеч по-чувствителни и активни. За съжаление, тези "други" хора разсъждават по същия начин! Най-голямо влияние върху това, което всеки от нас мисли и в което вярва, имат другите хора. Така че инерцията на "груповото мислене" е много трудна за пречупване.
Героинята ми Патриша Уестърфорд научава този урок от баща си, когато е малко дете. Той го нарича "Проклятието на Адам". В резултат от естествения подбор ние сме станали много добри в наблюдението и разчитането на поведението на себеподобните си, защото животът им се разгръща в същата (човешка) времева рамка, но не сме толкова добри в осъзнаването на съществуването на останалите живи същества, защото тяхното съществуване се разгръща във времеви рамки, значително различни от нашите.
Възможно е еволюционно да сме неспособни да се ангажираме самоотвержено с изменението на климата като нещо, което наистина има отношение към нас самите. Но пак казвам, само историите могат да превърнат този иначе страшно тромав процес в нещо лично и спешно.
От друга страна, смятате ли, че гражданите на днешните демокрации разполагат с достатъчно лостове за контрол върху политиката на своите правителства с цел предотвратяване на пагубната за околната среда намеса на корпоративни и други частни интереси?
- Цялата власт в крайна сметка произтича от консенсуса и колективната воля. Вярно е, че правителствата и корпорациите са страхотни в манипулирането на обществената воля. Но ако vox populi затвърди дадено убеждение, правителствата и корпорациите ще трябва да го последват. Спасението на човечеството - ако приемем, че е възможно - може да бъде само в посока отдолу нагоре.
Вярно ли е това, което пишете за семето от финикова палма (на възраст две хиляди години), открито в крепостта Масада, изградена от Ирод Велики? Трябва да ви призная, че аз се доверих на всички твърдения в книгата просто защото звучат като проверени факти.
- Всичко в книгата, което е представено като факт от естествознанието, е, доколкото ми е известно, емпирична истина. Разбира се, живият свят е толкова сложен и дълбок, че всичко онова, което сме извлекли, доказали и определили като научна истина, един ден може да се окаже "в процес на разработка". Фактите за дърветата, представени в книгата, отразяват състоянието на съвременната наука. Аз пък трябва да призная, че много от тях ме потресоха. Фактите за дърветата са по-немислими и от измислиците, които винаги сме разказвали за тях.
Един от любимите ми цитати е: "Когато отсечете дърво, това, което ще направите от него, трябва да бъде поне толкова чудотворно, колкото дървото, което сте отсекли." Можем ли да приемем, че традиционната хартиена книга е пример за такова чудо и оправдава пожертваната дървесина? Какво е отношението Ви към електронните книги?
- Самият аз чета все по-често електронни книги, но знам, че не са за всеки. Впрочем самите те могат да бъдат доста енергоемки, зависи колко време се използват. За щастие дърветата, предназначени за производството на хартия, обикновено се отглеждат в плантации, те са гъсто засадени и имат кратък цикъл на реколтиране. Не книгите, а бясното разширяване на човешкия отпечатък в резултат от строителството и безразсъдните земеделски практики унищожава горите.
Освен това идеята на цитата (който и аз много харесвам) не е да изнасям лекция на читателите за това как трябва да оползотворяват енергията. Това е по-скоро опит за насърчение - да бъдат по-грижливи и внимателни, да бъдат нащрек. Да мислим за чудотворната същност на живата дървесина, която обогатява живота ни в толкова много измерения, по толкова много начини, означава да съзнаваме с какъв дар разполагаме. От друга страна, арогантното експлоатиране на природни ресурси, за което сякаш Бог ни е оправомощил, води до пагубно разхищение. А никой не обича да пилее дарове.