120 години от рождението на Стайнбек: Всички войни са симптом за провала на човека
По повод 120-годишнината от рождението на Джон Стайнбек "Дневник" припомня негови знакови цитати.
Американският писател е роден на 27 февруари 1902 г. в Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. През 1935 г. излиза първият му роман - "Тортила Флет", който му носи признание и от читателите, и от критиката. Той е автор на повече от 25 романа, като най-известни са "Улица Консервна" "Гроздовете на гнева", "За мишките и хората" и "На изток от рая". През 1962 г. е отличен с Нобеловата награда за литература.
Въпреки че романите му се изучават в училища и университети, според Асоциацията на американските библиотекари Стайнбек е един от десетте автори, чиито произведения са забранявани най-често в периода 1991-2004, като "За мишките и хората" е на шесто място в тази класация в САЩ.
Стайнбек умира на 20 декември 1968 г.
"Аз почти винаги пиша - също както почти винаги дишам."
"Всички войни са симптом за провала на човека като мислещо животно."
"Книгите никога не са достатъчно."
"Когато двама души се срещнат, те се променят взаимно - имаме двама нови човека."
"Всичко, което струва само пари, не струва нищо."
"В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна."
"Силната жена е по-силна от мъжа, особено ако има любов в сърцето й. Обичащата жена е неразрушима."
"В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото."
"Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното."
"Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина."
"Животът не е поредица от и... и... и... Животът е поредица от или... или... или..."
"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."
"Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата."
"Властта не корумпира. Страхът корумпира... може би страхът от загуба на власт."
"Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни."
"Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш."
"Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина."
"Малко любов" е като "малко вино" - прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето."
"Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите."
"Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него."
"Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикивали през вековете." - из речта при връчване на Нобеловата награда