"Светът е оцелял, защото е мълчал" – 100 години от рождението на Радой Ралин
На 23 април - Световният ден на книгата, се навършват 100 години от рождението Радой Ралин - поет, писател, сатирик. Той е един от най-смелите критици на социализма. Поетът Борис Христов казва за него: "Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора". Преследван е от полицията преди 9 септември 1944 г., репресиран е и след това. Книгата му "Люти Чушки" е изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София .
Той е от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) - първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. Бил е редактор в "Литературен фронт", "Литературни новини", "Български писател". Работил е в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири "Фокус". От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко вестник "Щастливец". Умира на 21 юли 2004 г.
БАН издаде в книга разговорите на литературния историк Вихрен Чернокожев със сатирика дисидент, водени години наред. "Просто живях..." излезе в малък и ограничен тираж.
Припомняме ви някои от популярните цитати, епиграми и стихотворения на Ралин.
| "Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. " "Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни " "Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! " "Безсънието на гладния е най-честната телевизия. " "Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш - ще й станеш досаден. " "Вярата е фасадна форма на страха. " "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра." "Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение. " "Докато го надявам, надявам се " "Един народ не бива да бъде безкрайно голям - ще му се разсее националното съзнание. " "Единствената безспорна истина са некролозите. " "Ела култ, че без тебе по-култ. " "Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна. " "Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! " "Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат. " "Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм." "Пародирането е прилепчива дейност - осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. " "Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. " "Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса." "Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? " "Приятелството е демокрация, но колко трае? " "Проституирай според чергата си." "Революцията е една премиера. После спектакълът пада. " "След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? " "Смеха - и глухите го чуват и слепите го виждат... " "Спестяваната съвест се олихвява. " "Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш. " "Съединението прави салата. " "Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи." "Търпението е незабележима форма на гниенето! " "По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака - сега за сега си остава простака." |
---
| "Бедността не е порок, а урок." "Битата крава мляко не дава." "Да би се яло, не би висяло." "Думба-лумба два дни, а година - гладни." "Кой постъпва честно, не живее лесно." "Който дрънка, е за вънка." "Променил се Алия, погледнал се, пак в тия." "Славна е нашта": "Един плаща, друг разгаща." "Болна Божка за кокошка." "Господ види кой отде иде." "Заран набожен, вечер разложен" "Безплатен оцет по-сладък от мед." "В краката лъснат, в главата блъснат." "Братски се делили, братски се избили." |
---
БАЛАДА ЗА СЕМЕЙНИЯ ПОРТРЕТ
След няколко дневно пътуване
в градеца бе спряла частта.
Ний търсихме кът за нощуване,
че беше студена нощта.
Тъй крачихме морни в безкрайната
не улица - развалина,
залутани в необичайната
и чужда за нас тишина.
Наоколо - всичко съборено,
едничък дом само спасен.
Вратата му леко притворена,
стоборът - едва прикрепен.
Запалихме лампичка газена.
Накладохме огън в пещта.
И гледаме - как е запазено!
На място са всички неща:
столовете сламени, плетени,
бюфетът с кристални стъкла...
А стаите - чисти, пометени,
постлани и двете легла.
Два бронзови стари светилника
изпъкват въз белия зид.
Отдолу им цъка будилникът,
от снощи навярно навит.
На мивката - пълни са каните,
на място са всички неща.
Еднички ги няма стопаните.
Къде са отишли в нощта?
Как цялата къща оставили
и тръгнали после на път?
Защо в бързината забравили
веднъж да ударят ключът?
Къде са? Ний в мрака се взираме -
отникъде няма ответ.
И после случайно съзираме
венчалния техен портрет.
Тя - в бяло облечена цялата.
Той - с фрак и висока яка.
Как нежно е хванал той бялата
свенлива моминска ръка.
Тя гледа в земята. Смутена е.
Не смее да вдигне очи.
Той с видимо нежно вълнение
след нея върви и мълчи.
Тук, в тая квартира са свили те
семейното свое гнездо
и първата снимка с венчилото
е радвала техния дом.
От никого още немразени,
непомнили тягостни дни.
Били са те сякаш запазени
с портрета от всички злини.
В живота се слънчев унесени,
сами не усетили как
войната страхотно надвесена
дошла и до техния праг.
Градецът изтръпнал във паника
след своя следобеден сън.
Забили камбаните в заника
и хукнало всичко навън.
Съпрузите, горко разплакани,
прегърнали свойто дете -
и - нямало време за чакане,
побягнали също и те!
Те всичко, те всичко оставили
и тръгнали после със плач.
Дори и портрета забравили.
Останал портретът-пазач.
Тук битката с дни продължавала...
Изригвала с трясък пръстта.
Тук двете страни се сражавали
свирепо за всяка врата.
На пепел тук сградите станали.
Градецът бил цял разрушен.
Пожари градецът обхванали -
домът си останал спасен...
Щастливо успял да дочака той
и сетния сепнат картеч.
Напред продължила атаката,
придвижил се фронтът далеч.
В дома тук войници преспивали
от влязлата чужда войска.
И кротки, добри си отивали,
без нищо да барнат с ръка.
След битката грозна, решителна
били настървени и зли,
те идвали тук отмъстителни,
в дома те за плячка дошли.
Тършували, мрачно се взирали
на стаите в глухия здрач
и после случайно съзирали -
насреща: портретът-пазач!
И дълго в портрета се вглеждали,
портрета докосвали с пръст,
главите се после навеждали,
забравяли всякаква мъст.
И чистили, пълнили каните,
помитали пода навред,
когато се върнат стопаните,
да бъде пак всичко наред.
Часовника после навивали,
преспивали. Още в зори
те кротки, добри си отивали,
в очите със сълзи дори.
-- -- --
Часовникът звънна дванаесе,
подсети ни: трябва да спим,
че утре от съмнало, знае се,
отново на бой ще вървим.
Но как да заспиш ти, когато си
обхванат от мисли безброй.
А всеки бе спомнил в тъгата си
домашния свиден покой.
Я, слушай, как чезнат въздишките,
как всичко затихва за миг
и как по лицата войнишките
минава неясен светлик.
Че водихме ние сражения,
че трупове газехме с крак,
че бихме врага с настървение,
но хора останахме пак.
УМНАТА
Животът всеки ден ни поучава:
човек не бива да се огорчава.
Светът е оцелял,
защото е търпял...
Безшумно. Кротко. Умната. Полека.
Ще си поправиш всякъде пътека.
Светът е оцелял,
защото е мълчал...
Дано те хване атеросклероза,
за да забравиш делничната проза.
Светът е оцелял,
защото е мижал.
От всички разпри и конфликти бягай!
Не на сърцето! В джеба само слагай!
Светът е оцелял,
защото е бозал.
Което в крайна сметка означава:
човек не бива да се огорчава!
Светът е оцелял,
а колко е живял?
1972
АЛИ-БАБА
Али-Баба,
Али-Баба е име вам известно,
Али-Баба постигал всичко лесно.
А той не бил човек голям,
бил екземпляр, който не важи,
но достатъчно само да каже:
- Отвори се, Сезам!
Днес уви, днес уви,
този номер съвсем не върви.
Днес не стават неща толкоз странни,
днес най-важни са личните данни.
Али-Баба,
Али-Баба не е легенда вече,
Али-Баба в модерни средства се увлече.
И стана той човек голям,
и може всички той да смаже,
щом, портфейла само покаже:
- Отвори се, Сезам!
Днес уви, днес уви,
тоз номер чудесно върви.
И се случват явления странни,
и изключват се личните данни...
Един секрет,
един "Сезам!"
разкрият ли го много хора вече,
той занапред
започва сам
да се самоотрича и си пречи.
И уви, и уви,
май така се върви:
всички данни
ще станат капани.
И за себе си сам
- Затвори се, Сезам!
1955