Биографията на Гоце Делчев - един от значимите български революционери, писана от неговия съратник Пейо Яворов, излезе в луксозно издание с твърди корици. Издател е "Сиела", като графичното оформление е на художника Дамян Дамянов.

Книгата излиза в навечерието на 119-годишнината от смъртта на Гоце Делчев. Националният герой е убит на 4 май 1903 г. в сражение с турски аскер край серското село Баница.

Пейо Яворов пише биографията на Гоце Делчев в месеците след смъртта на революционера и бруталното потушаване на Илинденско-Преображенското въстание. Той проследява живота на Делчев от неговото детство и юношество в Кукуш през годините му на учител, Винишката афера, дейността му с Дамян Груев и изграждането на широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско, до трагичната му смърт.

Тъй проповядваше Гоце, защото само любовта към народа го ръководеше на всяка стъпка в бурния негов живoт. Той искаше свобода за македонското население, а не за македонската земя. Гоце не можеше да изложи на сеч десетки хиляди души, когато отказваше смъртна присъда дори и за доказани турски шпиони. А той викаше шпионите при себе си, отваряше думи за братство и длъжности, за величието на общото дело - и те се разкайваха най-искрено и плачеха, както е плакал Юда при кръста Исусов. И много савеловци бяха станали отлични работници на организацията.

Тъй учеше Гоце, защото беше роден сякаш тъкмо за борбата, на която принадлежеше и тялом, и духом. Като характер за тая борба той личеше от най-ранна възраст. Че в това отношение, каквото можеше да се каже за тридесетгодишния мъж, можеше да се каже и за двадесетгодишния юноша, и за петнадесетгодишния хлапак.

Гоце имаше несъкрушима вяра в своите сили и търсеше същата вяра у другарите си, за да свали върху по-малко плещи революционното дело и да остави върху народа нищожната тежест на едно нищожно съдействие.И по тоя начин той искаше да жертва себе си за народа, а не да жертва народа за някакви свои опити.

Тъй смяташе Гоце, защото не беше човек напразната декламация, а на мъжката работа, в която се забрави дотам, че умря целомъдрен - бихме казали, ако искаме да си послужим с неуместната шега на един приятел. Той пъдеше кореспондентите на разни вестници, когато се явяваха при него, като им казваше: "Ще бъдете много наивни, ако вярвате на думите ни, гледайте делата ни." И Гоце искаше да създаде дела, които биха говорили сами за себе си, които биха налагали разрешението на македонския въпрос.

А не такива, които биха умиротворили Македония за четвърт или половин век и за които би могло да се получи даже орден от султана.

В своята любов към хората Гоце беше истиски човек; в своята самонадеяност - истински борец; в своето ясновидство - истински пророк...

Гоце често отваряше дума върху един твърде голям недостатък в македонското революционно дело: липсата на македонска чисто революционна литература. Македония всякога има предостатъчно ратоборци на уличното слово и "дипломати", ако щете. Обаче никога макар двамина не привързаха перо върху камата, да напишат четири книжки, що биха послужили в утеха за народ и в поука за агитатори.

Издаваните в разни времена и по разни места из Македония хектографически листове бяха сочили към удовлетворението на тая нужда от революционно четиво. Но какво можеше да се постигне с работа, която най-често биваше"контрабанда" по всички направления?

Сега, в Турско, при такъв един разговор на Гоце беше хрумнала мисълта да се почне издаването на един голям хектографиран лист за широка проповед сред работници и население.

И на 10 февруари вече излезе първият брой наедна средна големина вестник "Свобода или смърт!". Цели три месеца наред всеки понеделник вестникът беше в ръцете на куриери по криви пътища. Той говореше в духа на Гоцевите възгледи от името на революционната организация.