По следите на "Шекспир и компания"

Интересен похват - да представиш биография чрез автобиография. Добре се е получило :)

• 0 3
• Докладване

Ау, милата. Нещо общо с разузнавача Емил Боев? Нема нищо срамно, по онези времена кои ходеха.

Иначе за старата Силвия, Джордж и малката Силвия и ние можехме да ти разкажем. При старата Силвия ходеха всички, които представляваха нещо в онзи Париж. Джордж беше комунде, който събираше всякакви tumbleweeds, но от тях не се получи нито един писател. Комерсиализация или не, такива са литературните факти. А иначе романтично, да. И аз съм ходил.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#1] от "penetrating":

Похватът, безспорно, е интересен, но е вплетена голяма доза авторова измислица, ако авторът на текста е онази Лиза Боева, за която предполагам. А мисля, че не греша.
Тя да не знае къде е попаднала, или пък за Силвия и Джордж Уитман... :)))
Но текстът ми допадна. Полузасрамено признавам, че и моят живот не става за живеене, защото не се преборих с романа /по думите на Силвия Бийч/. :)
А историята мълчи за греха на Джойс спрямо нея. Абзацът в статията, разказващ за безумните проблеми на Силвия Бийч при издаване на романа, предават отвърде омекотено истинския процес на отпечатване. А десетина години по-късно изд-во "Рандъм хаус"откупува авторските права на "Одисей" и продължава издаването му в големи тиражи след съдебно решение в САЩ, с което е отменена забраната върху книгата.
Гадна несправедливост, не ли.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#3] от "bramasole":

За автора нямах представа, но напълно Ви се доверявам За хората и несправедливостта, напълно сте права. Уви, това е валидно за всеки човек, надскочил времето си (или поне не улучил верния период). Тук се сещам за трагичните съдби на ван Гог или Модилиани. Пък и не са само те.
Да живеят наследниците! (във всеки един смисъл).

• 0 1
• Докладване

До коментар [#3] от "bramasole":

Мисля, че тази статия ще ви предложи допълнителен материал към разбирането на обстановката направила възможно това странно, заплетено и противоречиво общуване на Силвия Бийч и Джеймс Джойс
- https://lithub.com/when-james-joyce-met-sylvia-beach/

• 0 1
• Докладване

Много, много интересна статия, благодаря Ви.
Не съм и подозирала за личностните страхове, за странностите въобще на Джойс.
Впечатли ме описанието на атмосферата в Париж, не само в книжарницата.
Изгубеното поколение имаше своя дом... но как става това със $100 годишна печалба за 1921 г., каквито и алтруистични и филантропски намерения и желания да има човек, проговаря реалистът в мене. Предполагам, Силвия Бийч е имала и друг бизнес; във всеки случай тя е била забележителна личност.
Освен, че ще прочета с интерес биографията на Джойс, през летния отпуск ще пробвам още веднъж да прочета "Одисей". :)

• 0 0
• Докладване