Имам две дъщери и четирима внуци и всеки от тях е единствена по рода си личност. Напри­мер едната ми дъщеря - Сара, е телевизионна продуцентка, а другата - Емили, е професорка по физика. Но има и белези, които дъщерите ми и децата им споделят помежду си и с жена ми Ан или с мен. Семейната прилика може да бъде силна или трудно видима - ръст, цвят на очите, форма на устата или носа, дори опреде­лени жестове или изражения на лицето. И тук има изменчивост, но приемствеността между поколенията е неоспорима.

Приликата между родители и потомство е отличителна черта на всички живи същества. Нарича се наследственост и е забелязана от­давна - още от Аристотел и другите антични мислители, но естеството ѝ дълго остава упо­рита загадка. В различните периоди се предла­гат различни обяснения, някои от които днес звучат малко странно.

Например Аристотел предполага, че майката само влияе върху раз­витието на децата в утробата ѝ по същия начин, по който свойствата на дадена почва влияят върху растежа на растенията, поникнали от попаднали в нея семена [1]. Други предполагат, че "кръвта се смесва", т.е., че децата унаследя­ват смесица от белезите на двамата си родите­ли в равни количества.

Истинското разбиране на наследствеността става възможно едва с откриването на гени­те. Освен че ни позволяват да разберем слож­ната смесица от прилики и индивидуални различия, която наблюдаваме в семействата, гените са ключовият източник за информация как се изграждат, поддържат и размножават живите клетки и образуваните от тях по-слож­ни организми.

Първият успял донякъде да разбули тайни­те на наследствеността е Грегор Мендел - мо­нах и впоследствие абат на манастир в Бърно, днешна Чехия. Той обаче не изследва унаследя­ването при човека с неговата объркваща слож­ност, а провежда внимателно замислени опити с грах. Идеите му ще доведат до откриването на това, което днес наричаме гени.

Мендел не е първият, който чрез научни опити търси отговор на въпросите за унаследяването, нито дори първият, който използва растение като обект. Други изследователи пре­ди него са кръстосвали растения и са описвали как някои от белезите им се предават в поколенията по неочаквани начини. Кръстоската между две различни родителски форми по­някога прилича на смесица от тях. Например кръстосването на растение с червени цветове с растение с бели цветове може да даде поко­ление с розови цветове. Но в други случаи някои белези като че ли винаги доминират в определено поколение - и тогава потомството на растение с червено-виолетови и растение с бели цветове ще има червено-виолетови цве­тове.

Ранните изследователи събират цял куп любопитни данни, но никой от тях не успя­ва да стигне до задоволително разбиране как действа наследствеността при растенията, а камо ли да обясни как работи тя при всички живи същества, включително при човека. Точ­но това започва да разкрива Мендел със своите изследвания върху граха.

През 1981 г., в разгара на Студената война, отидох "на поклонение" в августинския манастир в Бърно да видя къде е работил Мендел. Това бе много преди манастирът да стане ту­ристическа атракция, каквато е днес. Градина­та - доста обрасла по онова време - беше нео­чаквано голяма. Можех лесно да си представя многобройните редове грах, които някога е от­глеждал Мендел.

Той следва физика във Виен­ския университет, макар да не успява да вземе държавния изпит за учител. Научното му об­разование обаче си казва думата. Мендел явно разбира, че се нуждае от солидна база данни: сред голямо множество опитни обекти по-лес­но се забелязват важни закономерности. Ня­кои от опитите му включват 10 000 грахови рас­тения. Никой от изследователите преди него не е прилагал такъв безкомпромисен и всеоб­хватен количествен подход.

За да опрости опитите си, Мендел се съсредоточава само върху белези, които показ­ват ясни разлики. В продължение на няколко години той внимателно записва резултатите от кръстосванията, които извършва, и вижда закономерности, убегнали на другите изсле­дователи. И най-важното - той забелязва ха­рактерни количествени съотношения между граховите растения, които проявяват даден бе­лег (например определен цвят на венчелистче­тата или форма на семената), и тези, при които белегът липсва.

Една от решаващите стъпки, направени от Мендел, е да опише тези съотно­шения с математически изрази. Това го води до допускането, че мъжките и женските поло­ви клетки, разположени съответно в прашеца и плодниците, съдържат съставки, наречени от него "елементи", които определят различ­ните белези. "Елементите" в половите клетки произлизат от растенията родители, а когато се съберат заедно при оплождането, задават белезите на следващото поколение растения. Мендел обаче не знае какво представляват еле­ментите, нито как действат.

По любопитно съвпадение друг именит биолог - Чарлз Дарвин, прави опити с кръс­тосване на растението кученце приблизително по същото време като Мендел. Дарвин наблю­дава подобни съотношения, но не се опитва да разтълкува значението им[2]. Така или иначе работата на Мендел е почти изцяло пренебрег­ната от съвременниците му и ще мине цяло по­коление, преди някой да го вземе на сериозно.

---

[1] 5 Всъщност Аристотел застъпва малко по-различно схващане: че двамата родители допринасят за потомство­то пропорционално, като майката дава съдържанието, а бащата - формата. Твърдението, приписвано от автора на Аристотел, се изказва от драматурга Есхил в трагедията му "Евменидите". - Б. пр.