Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Като се върна" на Марко Балцано (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Като се върна" с автор Марко Балцано, предоставен от Издателство "Лемур"
Мощен и деликатен роман, който засяга важна социална тема, актуална и за българската действителност.
В новата си книга авторът на международния бестселър "Оставам тук" Марко Балцано разкрива една непопулярна глава от италианската и световната история: тази на белите сираци.
"Като се върна" разказва за една огромна и мълчалива армия от жени - тази на гледачките. Среща ни с Даниела, която напуска Румъния, за да отиде в Милано и да предложи на децата си по-добро бъдеще, като по този начин се отказва да види как те растат. В Милано става невидима: чужденец в град на непознати, не жена, не майка, а обикновен помощник, слуга. Месеците се превръщат в години, а Даниела вече не принадлежи никъде.
Когато малкият ѝ син изпада в кома след инцидент, който за съжаление прилича на вик за помощ, Даниела се връща в Румъния, опитвайки се да излекува рани, които са кървяли години наред. Историята на една сложна, но неразривна връзка, история за майчината любов и жертвите, на които сме готови за хората, на които държим.
Дълбоко вълнуваща история за обикновените хора.
New York Journal of Books
Опустошителен... Неоцветеният подход на Балцано подсилва остротата на една история, базирана на реални събития.
Publishers Weekly
Марко Балцано е роден през 1978 г. в Милано, където живее със семейството си и работи като учител по литература в гимназия. Той е един от най-успешните съвременни италиански автори. Пише, откакто се помни: стихове и есета, разкази и романи. Получава отличия още с първите си романи: награда за дебютен роман Corrado Alvaro "Il figlio del figlio", награда Flaiano за "Pronti a tutte le partenze", награда Campiello за "Lultimo arrivato".
Най-голямото му литературно постижение обаче е бестселърът "Оставам тук", който е преведен в над 20 страни и печели множество награди: Финалист за награда Strega 2018; Награда Asti dAppello 2018; Награда Minerva 2018; Литературна награда Elba 2018; Награда Dolomiti Unesco 2018; Награда Viadana 2018; Награда Latisana 2018; Награда Bagutta 2019; Награда Mario Rigoni Stern 2019; Награда Omegna 2019; Награда Méditerranée Etranger 2019 (France).
Откъс от "Като се върна" на Марко Балцано
Първа част
Къде си?
"Ти не трябваше да се родиш." Тези думи Мома ми ги повтаря от шестнадесет години. Мома е майка ми, наричам я така още от дете. Известно време след първата ѝ бременност оперирали матката ѝ и ѝ казали да забрави за други деца и за да не си прави илюзии, го написали и в картона ѝ, като я изписали. Може би точно заради това Мома винаги ме е обичала лудо, понеже от безнадеждно желание съм станал плът и кръв.
Нека да е ясно, Мома обича и сестра ми. Пък и Анджелика няма как да не я обичаш: ако не се разбираме с нея, то е само защото тя държи да ми казва непрекъснато какво е правилно и какво не. Мисли, че може да разполага с мене, но аз вече мога да готвя и да си пера друга нужда от никого. Анджелика е организирана и щедра. Ако има работа за вършене, тя не отказва никога. Даже се жертва.
Един ден рисувах в кухнята с Мома, която, откакто я помня, мечтае да има собствена стая и да я напълни със стативи и палитри, и я помолих да нарисува семейството ни, все едно че сме животни: Мома - кон, татко - вълк, аз - котарак. А за сестра ми избрах да е магаре, понеже Анджелика е такава, тегли каруцата, докато падне. "Внимавай с хората, които все блъскат и не се оплакват, защото някой ден им писва и изчезват", казваше дядо Михай.
По-рано Анджелика ми беше по-симпатична, почти се разбирахме. Играеше, шегуваше се, тичаше с мене сред слънчогледите. И най-вече си стоеше на мястото. А след като Мома замина, тя започна да се държи с мен така, сякаш е възпитателка, и това ме изнервяше. "Вярно е, по-голяма си от мене с осем години, но какво от това?", заявявах ѝ аз решително. Анджелика не отговаряше. Когато е ядосана, тя никога не отговаря, взема колелото си и тръгва през нивите.
В това е точно като Мома: те двете си го изкарват винаги на някой друг и в никакъв случай не ти казват истината, каквото и да правиш. Въобще, сестра ми е магаре, но има ум за продан и подобно на всички, които имат доста ум, слуша много и говори малко. Когато например не разбирам поведението на майка ми или мълчанието на баща ми и я попитам, след като я изслушам, всяко нещо ми става ясно, защото Анджелика разбира живота и разсъждава върху фактите. А аз не, аз съм интуитивен. Ако не бях такъв, нямаше да съм на тоя хал.
