Романът "Имало едно време в Холивуд" беше публикуван в САЩ в края на юни миналата година и веднага се превърна в бестселър, но оценките на критиката бяха противоречиви. Любопитното е, че книгата не е продължение на едноименния филм, а по-скоро преразказ с добавена предистория.

В центъра на "Имало едно време в Холивуд" са актьорът Рик Долтън и неговият дубльор Клиф Бут - изиграни на екрана през 2019 г. от Леонардо ди Каприо и Брад Пит. Долтън е застаряваща филмова звезда, известна с ролите си в уестърн филми, но славните му години са отминали. Той все още мечтае за роля, която да го върне под светлината на прожекторите, когато получава неочаквано предложение за снимки в Рим. Негов верен спътник е Клиф Бут - каскадьор и ветеран от войната, в чийто живот има (поне едно) убийство, което му се е разминало.

СЛАВНИТЕ ПИЯЧИ

Рик се гледа в огледалото за грим във фургона си на снимачната площадка на Лансър и маже фалшивия си мустак и горната си устна с памук, натопен в разтвор за махане на лепило. Вече е свалил дългокосата си перука и сега естествената му шоколадовокафява коса седи сплъстена на главата. След като хубаво напои горната си устна и напълни ноздрите си с алкохолни изпарения, хваща фалшивата конска опашка с два пръста и бавно, донякъде болезнено, я отлепя от лицето си и я оставя внимателно върху тоалетката си.

На екрана на малкия телевизор във фургона му футболната звезда Роузи Гриър пее песента на Пол МаккартниYesterday в предаването си Шоуто на Роузи Гриър. Рик слуша песента с половин ухо, грабва бурканчето с охлаждащ крем на "Ноксзема", загребва щедро с пръсти и започва да го маже по лицето си.

Чува тихичко потропване, навежда се в стола си, завърта дръжката на вратата на фургона и я отваря - мъничката Труди Фрейзър стои отвън и гледа нагоре към него. Рик за пръв път я вижда как изглежда в нормалните си дрехи. Които в този случай се състоят от бяла риза с копчета и колосана яка под бежов гащеризон от рипсено кадифе. Облеклото яправи да изглежда по-малко като дванайсетгодишното дете, за което се представя, и повече като осемгодишното момиченце, каквото всъщност е.

- Ами аз тъкмо си тръгвам и исках да ти кажа, че според мен беше отличен в сцената ни днес.

- О, благодаря, душичке - казва той скромно.

- Не го казвам само от любезност - уверява го тя. - Това беше може би най-добрата игра, която съм виждала през живота си.

Леле, мисли си Рик, това му въздейства по-силно, отколкото очакваше. Този път скромността не е престорена.

- Ами... благодаря ти, Мирабела.

- Приключихме за днес - напомня му тя. - Можеш да ме наричаш Труди.

- Ами много ти благодаря, Труди - казва Рик с намазаното си с охлаждащ крем лице. - А ти си може би най-добрата актриса...

- Актьор - настоява тя.

- Извинявай, може би най-добрият актьор, с когото съм работил, на каквато и да е възраст - искрено й казва той.

- Благодаря ти, Рик - казва тя без излишна сладост.

- Всъщност - Рик допълва комплимента - не се съмнявам, че ще дойде ден, в който ще се хваля на хората, че съм имал възможност да работя с теб.

- След като спечеля първия си "Оскар", ще се хвалиш, че си работил с мен, когато съм била само на осем години - казва Труди уверено. - И ще казваш на всички, че навремето съм била същият голям професионалист, какъвто съм сега. - След това добавя тихичко, само за да е ясно: - Под "сега" имам предвид бъдещето, когато спечеля "Оскар".

Рик се усмихва на увереността на момиченцето.

- Сигурен съм, че ще спечелиш, и съм сигурен, че ще се хваля. Само побързай и го спечели, докато съм още жив, че да видя.

Тя се усмихва в отговор.

- Ще се постарая.

- Както винаги - казва той.

Тя кимва. Тогава гласът на майка й я извиква от чакащата кола:

- Хайде, Труди, стига си притеснявала господин Долтън. Утре пак ще го видиш!

Труди се завърта към майка си подразнена и извиква в отговор:

- Не го притеснявам, мамо! - Махва театрално към него. - Поздравявам го за изпълнението му!

- Ами побързай! - нарежда майка й.

Труди извърта очи и насочва вниманието си обратно към Рик.

- Извинявай. За какво говорех? А, сетих се. Браво на теб! Направи точно това, за което помолих. Изплаши ме в сцената.

- Ей, извинявай, не исках... - реагира Рик.

- Не, не се извинявай. Затова толкова се вълнувах от изпълнението ти - подчертава тя - и това направи моето изпълнение толкова добро. Не ме накара да играя страх. Накара ме да реагирам със страх. Точно това те помолих да направиш - напомня му тя. - Не се държа с мен като с някаква малка осемгодишна актриса.

Държа се с мен като с колега актьор. И не ме обгрижваше. Опита се да спечелиш сцената - казва тя с възхищение.

- Е, благодаря ти, Труди - казва Рик и добавя пак с фалшива скромност: - Но не мисля, че чак спечелих сцената.

- Глупости - отхвърля възражението му тя. - Всичките яки реплики бяха твои. Но - предупреждава го тя - в голямата ни сцена утре ще е различно. Така че внимавай!

- Ти внимавай - предупреждава я и той.

Тя се усмихва широко и казва:

- Само така! Чао, Рик, ще се видим утре. - Тя му махва с ръка.

Той също й маха и казва:

- Чао, душичке.

Докато Рик пак се обръща към огледалото, тя тръгва да затваря вратата за него, но преди да я затвори съвсем, казва тихо:

- И утре да си знаеш репликите.

Рик пак се завърта в стола си и не знае дали вярва да ушите си.

- Какво рече?

Личицето на Труди го гледа през малкия процеп на вратата на фургона.

- Казах утре да си знаеш репликите. Да ти кажа, изненадвам се колко много възрастни не си знаят репликите, въпреки че това им е работата. - След това добавя с високопарна нотка: - Аз винаги си знам репликите.

Рик отвръща:

- Знаеш си ги, викаш...

Тя натъртва:

- Да, знам си ги. - След това бързо добавя: - Ако не си знаеш репликите, утре ще те изложа пред екипа.

Ах, гадинка малка, мисли си той.

- Заплашваш ли ме, хлапенце? - пита той.

- Не, майтапя се. Дъстин Хофман прави така. Но това не е заплаха, а обещание. Чао-чао. - Тя затваря вратата, преди той да успее да отговори нещо.