Тимъти Снайдър (53) е световно известен специалист по най-нова история на Източна Европа. На български език са достъпни три негови книги: "Кървави поля. Европа между Сталин и Хитлер" ("Рива", 2015), "За тиранията. Двадесет урока от ХХ век" ("Обсидиан", 2017) и "Пътят към несвободата. Русия - Европа - Америка ("Обсидиан", 2018). Наред с това на българската публика е познато и пространното интервю на Снайдър с покойния британски историк Тони Джъд "Да мислиш двайсети век" ("Колибри", 2018).

Снайдър познава страната и нейната история от първа ръка. Той владее добре езика, както впрочем и няколко други славянски езика, бил е в Украйна многократно, работил е в украински архиви, има широк кръг познанства.

През последните няколко години Снайдър с нарастваща тревога насочва вниманието си към формирането на репресивния навътре и агресивен навън режим на Путин в Русия. В първата част на "Пътят към несвободата" той изследва интелектуалните, политическите и икономическите причини за възникването на този режим и сочи опасностите, които той крие за развитието на Русия и за демокрацията в Европа и в света като цяло. На този фон реакцията на Снайдър на руската агресия в Украйна е напълно обяснима, а в известен смисъл и очаквана.

Наред с това обаче след Втората световна война поради огромния брой жертви и гигантските разрушения, причинени от националсоциалистическия режим на Хитлер в Германия, който във всекидневната реч не особено прецизно наричаме фашистки, думата фашизъм служи като мощно оръжие за делегитимиране на противници в политическата борба. Фашизмът е станал синоним на произволна насилствена човеконенавистна власт, олицетворение на злото изобщо. С изключение на малобройни маргинални политически фракции днес никой не определя себе си и не иска да бъде определян като фашист.

Путин и неговата пропагандна машина започнаха агресията в Украйна с опит да делегитимират законната власт на страната, определяйки я като "нацистка" (тук реторично не се прави разлика между нацизъм и фашизъм). Близката цел на това делегитимиране беше да се даде оправдание на агресията, а по-далечната - да се отрече изобщо правото на съществуване на украинската държава. Помним твърдението, че Украйна била "изкуствена държава". А и понеже Русия била историческият наследник на Съветския съюз, спасил през Втората световна война човечеството от фашизма, сега Русия отново е призвана да изпълни общочовешка освободителна мисия, сваляйки от власт президента и правителството на Украйна.

В "Кървави поля" и в "Чернозем" Снайдър прави едно важно наблюдение върху практиката на Хитлер и Сталин на насилие над големи групи хора. По време на Втората световна война и двата режима започват мащабни насилствени действия едва след като са унищожили структурите на държавната власт. Точно по същият начин главната цел на Русия в началото на сегашната война беше да разруши украинските институции на държавната власт.

Тази цел се оказа непостижима. Като изтъква и други очевидни прилики между Хитлеровия фашизъм и режима на Путин, Снайдър обосновава твърдението, че самият Путинов режим е фашистки, а обвиненията на руската пропаганда към украинското управление във фашизъм предлагат най-красноречивото доказателство за това.