"Една нощ на острова" на Джоузи Силвър (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Една нощ на острова" с автор Джоузи Силвър, предоставен от Издателство "Ера"

Клио и Мак не се познават, но се озовават на отдалечен остров в луксозна хижа, която трябва да споделят цяла седмица. А враждата им започва още от пръв поглед!

Журналистката Клио планира да прекара рождения си ден в усамотение на острова и да преосмисли живота и кариерата си. Но тогава, с ключ в ръка, се появява вбесяващият Мак. Той също е там, за да се откъсне от проблемите си и да се върне към корените си, но не е очаквал, че ще съжителства с непозната.

Запознанството на Клио и Мак не започва добре, но постепенно двамата откриват, че компанията на другия не им е чак толкова неприятна. Искрите, които прехвърчат, правят дните и нощите им специални. А времето, прекарано на острова, им помага да погледнат на живота с други очи.

"Една нощ на острова" е история за радостта от бягството, за това, което смятаме, че искаме и това, от което наистина се нуждаем.

Джоузи Силвър е една от най-харесваните романтични авторки, номер 1 в класацията на "Ню Йорк Таймс" още с дебютния си роман "Един ден през декември". Тя има хиляди последователи в социалните мрежи и е сред любимите писатели на Рийз Уидърспун. Най-новата ѝ книга "Една нощ на острова" мигновено влиза като бестселър в Amazon Charts, отличена е като "Избор на редактора" и е една от най-чаканите от читателите.

Откъс от "Една нощ на острова" на Джоузи Силвър

Ключа го няма. Три пòлета, две лодки и пет хиляди километра, а на последното препятствие лазя на четири крака в калта и търся някакъв скапан ключ. Сигурен съм, че Барни каза, че е тук. Под камък до вратата, това бяха точните му думи. Изправям се, изкачвам няколкото стъпала до верандата и разтърсвам дръжката на вратата. Заключено е. Точно както когато опитах преди две минути.

Въздъхвам и се облягам на парапета на верандата, поглеждам към залива, докато премислям възможностите. Бих могъл да разбия вратата. Имам право да съм тук, а цената за смяна на едно от малките стъкла на вратата не би била висока. По-скоро би представлявало неудобство - населението на остров Спасение е към сто души и сериозно се съмнявам, че сред тях има стъклар. Зарязвам тази идея и решавам да огледам сградата. Може би някой от прозорците ще бъде отворен. Ако не... Е, вероятно е прекалено късно да тръгвам да търся цивилизация, защото не гарантирам, че ще се върна, преди да се стъмни.

За пореден път днес се радвам, че позволих на продавача у дома да ме убеди да купя това глупаво яке - ако се наложи, мога да се свия на верандата на бунгалото. Спал съм и на по-лоши места. Преди няколко години, когато се занимавах с проект за бездомните и прекарах известно време на улиците на Ню Йорк, наистина се стреснах, когато осъзнах какъв лукс е да имаш покрив и четири стени.

Създадох някои от най-добрите си творби по време на онези вледеняващо студени нощи, но в стомаха ми сякаш засядат тежки камъни всеки път, когато поглеждам снимките на онези изпити, гладни лица. Научих колко тънка може да е границата между успеха и провала, как няколко погрешни завъртания на колелото могат да отключат такава буря, че да се окажеш с всичките си вещи в найлонов плик и място за спане пред входа на магазин.

Чух, че двама от хората, с които се запознах, вече са починали, и знам със сигурност, че всеки един от тях веднага би се разменил с мен, независимо дали съм намерил ключовете, или не. Колелото на късмета се е завъртяло и ме е оставило тук на верандата на вила "Видра", така че трябва да се възползвам максимално от този факт.

Заобикалям къщата и отивам отстрани, като отделям малко време да се възхитя на смелостта на човека, решил да построи този малък аванпост на цивилизацията насред нищото. Къщата е от скромни издялани сиви камъни, вероятно събрани в околността, няма нищо общо с дървената ваканционна вила, която наехме на езерото Мичиган преди няколко години.

През ума ми минават образите на момчетата, кльощавите крака на Нейт с избелелите му червени бермуди с много джобове, Лио, който е по-висок с една глава от него и значително по-тих. Двамата слязоха радостни от колата и хукнаха към езерото, колкото ги държаха краката, а слънчевите лъчи осветяваха русите им глави. Летяхме с велосипедите, без да въртим педалите, по сенчести горски пътеки, а Сузи ни викаше да намалим скоростта. А сега съм тук сам и затварям вратата към тези спомени.

Съсредоточи се върху настоящето. Намери начин да влезеш.

Тежките облаци над главата ми току-що са разкъсали шевовете, които ги държат един за друг, а вятърът навява остри капки дъжд. Притичвам от прозорец на прозорец, но всички са здраво затворени и не поддават на напъните ми. Въздъхвам, а в главата ми вече започва да се оформя план. Раницата ми за възглавница, а ъгълът на верандата пред къщата ще осигури най-добра защита от стихиите. Задната врата също е заключена. Чакай, има задна врата. И ето го - проблясък на сребро под каменен охлюв вляво от вратата. Ритвам го настрани и почти се засмивам с глас от облекчение. Търсил съм до грешната врата, това е било всичко. Всякакви мисли да прекарам нощта на открито се оттичат от раменете ми, когато пъхвам ключа в ключалката и усещам удовлетворителното щракване, когато той се завърта. Вътре съм.

Не знам какво очаквах; не съм гледал снимки в интернет, а Барни не ми изпрати никакви подробности. За мен вила "Видра" е място за ядене, спане и работа. Място, където да си събера мислите. Но когато отварям широко вратата и влизам вътре, се изненадвам приятно. Вилата е от къщите само с едно помещение - кухненски бокс в единия ъгъл, дълбок диван пред каменно огнище, който заема повечето място. В задната част има старо легло с месингова рамка, животинските кожи и карираните одеяла му придават усещане за домашен уют.

Изхлузвам мокрото си яке, навеждам глава, за да мина под единствената вътрешна врата, и откривам малка, но прилична баня - няма душ, но има дълбока медна вана само за мен. Но първо нещо за ядене. Сузи винаги обичаше да казва, че съм мъж, който има нужда от план, за да се справи.

Вероятно има някаква доза истина в ироничната ѝ оценка на моя характер и планът ми в момента е храна, баня, ранно лягане. Може да вмъкна една бира там някъде, мисля си аз, докато раздвижвам болезнените си рамене и излизам от банята. Задната врата се завърта на пантите си и ми напомня да си взема багажа от верандата и да се подготвя за бурната нощ, която предстои.

Чува се силен писък и застивам на място, за миг загубил ума и дума от изненада. Във вилата ми има жена.

- Извинявайте, стреснахте ме - казва жената с ръка на сърцето си. А после, когато не успявам да измисля какво да кажа, добавя: - Ъъъ... Здрасти.