През 2021 година излиза сборникът с разкази на Радослав Парушев "От тази страна на смъртта" - точно десет години след като друг негов белетристичен сборник със заглавие, отпращашо към смъртта, а именно "Смъртта не е за всеки", вижда бял свят.

Разказите от последния сборник на Радослав Парушев са деветнайсет на брой и не са подвластни на конкретна тема или конкретен мотив, около който да се развиват действията в тях, а са разнородни и всеки отделен разказ носи своя история и има свой живот. Прави впечатление, че Радослав Парушев не се концентрира единствено върху това да следва типичната за разказа структура, а се възползва и от интервюто като жанр, например в разказа "Денят започва с култура".

Корицата, дело на Анна Симеонова, изобразява Иисус с пръсти, вдигнати за благословия, но през тях минава пунктирана линия, в края на която е изобразена ножица. Сякаш читателят е поставен пред избор - да вярва само на това, което вижда или да види отвъд, може би дори отвъд тази страна на смъртта. В изображението на корицата би могла да бъде прокарана идеята и за ампутацията на вярата на човека в днешно време, улисан в ежедневните си задачи, забравил дори за самия себе си.

Макар и обединени под общо заглавие и събрани в един сборник, разказите в "От тази страна на смъртта" не следват логика на последователност, не претендират за изтънченост, защото такава липсва, и представят както банални сцени от ежедневието, така и сцени, илюстриращи далечни, фантастични светове.

Езикът е цветущ, липсват излишни конструкции, които да утежняват изказа, без реално да казват нещо на читателя; често се срещат цинизми и откровени до болка псувни. Верен на стила си, Радослав Парушев продължава да следва мотива за обикновения човек, живеещ необикновен живот, без самият той да е наясно от коя страна на смъртта се намира. Когато читателят се сблъска с първите два разказа от сборника, а именно "Наглият фалшификатор Макарий Мелисен" и "1453-та", би си помислил, че авторът на "От тази страна на смъртта" е решил да се концентрира върху исторически факти и твърдения, на базата на които да напише сборник с истрически разкази. И тъкмо когато читателят се е примирил с факта да чете за опитите за спасяването на Константинопол и за това дали кръстът на купола на "Света София" ще бъде заменен от полумесец, Радослав Парушев светкавично го изпраща на обиколка из улиците на съвремен Рим с разказа си "Мама Рома", а след това пътешествието продължава към САЩ, Германия, Австрия, Нидерландия, за да се завърне на родното Черноморие, където се развива действието в разказа, дал името на сборника.

Така подредени, разказите създават усещане, че границите междру държавите са размити и че героите в тях са колкото различни, поради различното потекло и вярата си, толкова и еднакви поради факта, че сякаш са съседи, които живеят на една и съща улица, но в различни по големина, цвят и вид къщи. А става ли дума за скок от една страна в друга, неизменно става дума и за политика. Така функционира съвременният свят и съвременната литература. И от цялата сериозност, която носи начинание като политиката, Радослав Парушев успява да извади комичното и ироничното - така например в разказа "Замръзналото кралство" съществува регламент на Европейския парламент относно "максималните допустими нива на отвратителност сред населението на Европейската общност".

Както в предхождащите го разкази, така и в разказа "От тази страна на смъртта" се преплитат реалност и илюзия и всеки читател може да прецени в какво да вярва и да се опита да разбере от коя страна на смъртта се намират геоите в разказите на Радослав Парушев и от коя страна се намира самият той.

В сборника място намира и темата за пандемията, върху която се базират много европейски романи и белетристични сборници от последните две години. Авторът оставя място и за конспиративни теории както около пандемията, така и около съществуването на извънземни, с което дава свобода на читателя да избере да бъде на страната на тази действителност, която сам разпознае като такава.

Благодарение на разнородните и на пръв поглед обикновени истории, разказани в "От тази страна на смъртта" всеки от читателите може да разпознае себе си в лицето на някой от главните герои или да започне да търси себе си, избирайки тази или другата страна на смъртта.