Последният роман на Итало Калвино излиза на български

Остава да заменим “Паломар” с “Господинов” и ще си обясним откъде поледният господин бил черпел вдъхновение да жонглира с нищото и да го нарича литература ли, било, роман ли, било, изобщо нещо като нищо, което става за четене, камо ли да му се отдели внимание, вместо човек да се заеме с нещо друго смислено, нежели належащо.

Прочее, натрапваната ни литература е залята от паломарщина, ако не и от нещо по-лошо, от което даже онзи ден получих физиологичен повик. Не, не съдържаше някаква нетърпима дума онова, което прочетох в OFFNews от редовната му списувателка, оная с къртицата, но беше нещо толкова нечувано бездарно, толкова изсмукано от пръстите като сюжет и толкова лошо написано, под нивото даже на клише, че вицералното усещане за нещо много неприятно само те връхлита. Как е възможно България дотолкова да е изцедена, да е напусната от талантите си и толкова да се е запуснала, че празнините да бъдат запълнени с такова въпиющо бездарие?

• 1 1
• Докладване