Тед Чанг, който много прилича на Борхес
Текстът е препубликуван от "Артакция". Заглавието е на "Дневник".
Носител на четири награди "Небюла", четири награди "Хюго" и какви ли не още отличия, Тед Чанг е добре познат на почитателите на научна фантастика още от първите си истории, публикувани в периодични издания. За популярността му сред наистина широката публика по-късно допринася и филмът "Arrival" ("Първи контакт") на Дени Вилньов. Сценарият на филма е базиран на новелата "Историята на твоя живот", дала и името на първия сборник на Чанг, издаден на български език в превод на Владимир Полеганов.
Чанг е син на китайски емигранти, избягали по време на Китайската гражданска война първо в Тайван, а след това установили се в Съединените щати. Завършил е компютърни науки. Изкарва си хляба с писане не на художествена литература, а на техническа документация. Казва, че не иска да "работи" като писател. Това му позволява да публикува рядко - тогава, когато има какво - разкази, повести, никога досега роман.
Текстовете на Тед Чанг увличат на първо място с майсторското писане. Дори сложните концепции са предадени изключително достъпно, а човешките образи, в колкото и фантастична среда да са поставени, изглеждат познато, правдоподобно, живо. Стилът е пестелив и плътен. Чанг не просто владее кратката форма. Мисълта и езикът му успяват безпогрешно и с минимално усилие да навигират през гъстата научна и философска материя и с лекота водят и нас, читателите. Българският преводач Владимир Полеганов сякаш много добре е запазил усещането, характерно за английския оригинал - за свобода без излишество или разпиляване, за яснота, която обаче не е хладна.
Умерената и спокойна топлина, която най-силно привързва към писането на Тед Чанг, произтича от вездесъщото му уважение към човека. Уважение и възхита пред съществото, което не само мисли, а съзнава, че мисли, преживява и изстрадва мисленето. В тези сюжети няма глупаци или примитиви, няма пренебрежение към нито едно виждане за света. Хипотезите, които по-късно са били опровергани, също са коствали усилия, водени са от любопитство или болка, формулирани са от хора като нас.
Самият Чанг избягва да твърди, че неговите текстове се отнасят към темата за познанието повече от чиито и да е било други. А и навярно по-точно би било да се каже, че в центъра на своеобразната му вселена стои знанието за знанието. Онова познание, което позволява да се изразяваш и да преживяваш. Знанието, което понякога ни засяга по революционен начин и което ни показва не толкова правилата на света или физичните закони, колкото правилата, които струят от нас самите.
В този смисъл българското заглавие на филма "Arrival", "Първи контакт", донякъде прикрива идеята за идването на неизбежното, а с него и на осъзнаването и приемането. Героинята Луиз, в екранизацията изиграна от Ейми Адамс, не просто научава нещо за естеството на времето. Тя го осъзнава и преживява, общува със самата себе си през новопридобитото си разбиране за свободната воля. И ако филмът дълбоко трогва, то новелата ни води в друго измерение и ни оставя там да си помислим кое и защо е важно да знаем.
На това ниво на абстракция Чанг много прилича на Борхес, а защо не и на други автори със силно поетично въображение от XX век. Което обаче не е несъвместимо със съвременните и даже свръхактуални теми като софтуер, алгоритми и изкуствен интелект. Напротив, поетичното въображение на Тед Чанг хуманизира и приближава технологиите, бори се с отчуждението и постоянно напомня човешкия им произход, човешкото авторство над машините и най-високата наука.
"Историята на твоя живот и други разкази" ни предлага 350 страници проза, която, поне за малко, ни помирява с факта, че няма съвършено познание, както няма и съвършен език. Но пък има чудеса - концепции и структури, които биха могли да ни направят по-щастливи и пълноценни. И търсенето им ще продължава, докато съществуват хора.