"Пътешественикът, който откри pura vida" на Джанлука Гото (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Пътешественикът, който откри pura vida", с автор Джанлука Гото, предоставен от Издателство "Ера"

Pura vida е лекота. А не се ли нуждаем всички от това?

Pura vida е бриз, който носи аромата на море и слънце.

Pura vida е безгрижието на онези летни дни, в които ходиш бос, косите ти са разпуснати, смееш се, без да си даваш сметка, а умът ти е свободен.

А хубавото на pura vida е, че можеш да я носиш със себе си, където и да се намираш.

През целия си живот Алесио е бил стриктен, затворен, предпазлив и предсказуем. Не е забелязал това да му пречи до деня, в който Елена влиза в живота му и му показва, че има нещо красиво и светло отвъд отговорностите на работата и неизменната рутина. Но тя изчезва също толкова внезапно, колкото пристига.

Провокиран от нейното заминаване, натрупаните страхове и неосъществени планове, Алесио взема първото спонтанно решение в живота си - заминава за Коста Рика. Там той попада в съвсем нов свят, среща различни хора, които му предават по малко от простичката мъдрост, наречена pura vida. Следвайки неговото пътешествие, откриваме красотата на чистия живот и очарованието на Коста Рика.

"Пътешественикът, който откри pura vida" е свеж роман, който ни напомня да погледнем в себе си и да се замислим за начина, по който живеем, да си припомним кое е наистина важното, да забавим темпото, да бъдем по-спонтанни и свободни.

Джанлука Гото е роден в Торино, живял е в Австралия и Канада. Днес той пише книги и статии, докато пътува по света. Посетил е редица държави в Европа, Южна Америка и Азия. Романите му се продават в огромни тиражи и има хиляди последователи в социалните мрежи.

Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата тук.

Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.

Откъс от "Пътешественикът, който откри pura vida" на Джанлука Гото

Едно от нещата в списъка ми гласеше именно това: "Да напиша книга". Знаех откъде идва тази идея. Писането винаги е било най-голямата ми страст, която в определен смисъл бях превърнал в работа като копирайтър. Но писането на книги беше нещо съвсем различно от писането на слогани, които раждах в индустриални количества. Когато прочетох отново тази точка от списъка, веднага я включих в категорията на невъзможни за осъществяване неща.

В Коста Рика обаче всичко ми се струваше възможно. Ентусиазмът беше налице, онова, което липсваше, беше темата: за какво бих могъл да напиша книга? След разговора с Джовани имах някаква половинчата идея, но в главата ми тя изглеждаше все още твърде абсурдна.

Беше ми достатъчна една разходка, за да намеря смелостта да се опитам да я превърна в реалност. Вървях по плажа, по улицата, между сергиите на пазарите, и толкова много хора ми се усмихнаха и ми казаха "Pura vida!", че ме обзе едно добро настроение, за което не смятах, че е възможно да се породи просто така, без да правиш нищо конкретно. Напротив, тук изглежда, за да се чувстваш добре, е необходимо да правиш възможно най-малко - идея в абсолютен контраст с хиперпродуктивната и състезателна настройка на реалността, от която идвам.

Докато наблюдавах няколко момиченца, които скачаха на въже под развеселения поглед на един възрастен, се запитах защо винаги съм възприемал щастието като далечен финиш, толкова труден за достигане. Винаги ми го бяха продавали като много сложен въпрос и аз никога не съм се съмнявал, че е точно така. Впрочем всеки ден на работа не правех друго, освен да следвам тази идея, създавайки рекламни послания, които да подтикват хората да харчат пари, за да купуват услуги или вещи, които по някакъв начин ще гарантират щастието им.

Сетих се за спортния автомобил, последната кампания, по която работехме, преди да замина. Идеята, която внушавахме, е, че само в този автомобил човек може да се радва изцяло на живота. В крайна сметка това схващане ми се струваше приемливо в Милано: в онзи контекст всичко навежда на мисълта, че да имаш и да изглеждаш, са ключовете към щастието. На мястото, където се намирах сега, този принцип беше пълна лудост: нито един от хората, които срещах по улиците на Пуерто Виехо, не притежаваше и троха от онова, което имаха онези, които виждах по улиците на моя град, и все пак тук всички изглеждаха много по-щастливи и безгрижни.

Още веднъж се замислих за думите на Джовани: за него беше безспорно, че е невъзможно да се живее pura vida в Милано. Дали е свързано с климата? Или е въпрос на култура? Или самото общество е настроено различно?

Върнах се в хотела с всички тези мисли, които се въртяха в главата ми. Когато влязох в стаята, идеята, която малко по-рано ми изглеждаше абсурдна, сега ми се струваше идеална: щях да напиша книга за pura vida. Малък наръчник, за да успеят хората да направят своя тази философия за живота, основана на бавното живеене, ведростта и позитивността.

Седнах на миниатюрното паянтово дървено бюро, сложено под прозореца. Оттук виждах короните на палмите и небето. Извадих тетрадката и нахвърлях бележки за всичко, за което щях да пиша в книгата. Идеята ми беше да я разделя на две части: в първата щях да изброя "правилата" на pura vida. Нещо като списък с насоки за следване, за да могат хората да живеят щастливи и без да се налага да стават милионери. Първата цел следователно беше да говоря с колкото може повече хора в Коста Рика, да се потопя в много различни ситуации, да наблюдавам, да си водя бележки, да се опитам да разбера и дефинирам принципите на pura vida.

Във втората част щях да се опитам да отговоря на най-важния въпрос: възможно ли е да се живее pura vida и в обстановка, различна от Коста Рика? Разбира се, осъзнавах ясно, че голямата разлика между Милано и Пуерто Виехо беше и в климата, и в пейзажа: у дома бяха шест градуса, а тук - около трийсет; вкъщи се будех пред неопределена гледка заради мъглата, тук - с шума на вълните и първото нещо беше да се разхождам по златен плаж под синьо небе.

Дали pura vida е възможна само в Коста Рика, или беше въпрос на лично възприятие, вътрешен импулс, който може да се подхранва независимо от мястото? Моята мисия беше да разбера именно това.

Вдигнах поглед, отпуснах се на облегалката на стола, разкопчах малко ризата и се усмихнах. След това затворих очи и се заслушах в шума на морето на няколко десетки метра от мен. Отворих ги отново и разгледах неподвижните палми, безоблачното небе. Наведох се към прозореца и видях и част от плажа. Лек аромат на кафе достигна до ноздрите ми от коридора, може би Мария си приготвяше чаша.

Взех листа в ръка. Вече беше пълен с идеи, с неща за правене, схеми, цели, фрази, рисунки. Изпитах непреодолимо желание да започна работа по този проект, защото за първи път инвестирах енергията и времето си в нещо свое. Не се опитвах да отговарям на външни очаквания, това беше само мое и ничие друго.