Злочесто образование. Без Екатерина Йосифова
Още докато организирах четенето на седемте съвременни български поети в Езиковата, в която работя, проверих колко поетеси жени са включени в конспекта по литература в гимназиална степен за матурата. Не революционери с пушки, а поетеси, видях, че са две: Багряна и Дубарова. Последната - очевидно след много уговорки и много години след нейното самоубийство.
---
Поетите, които избрах да представя, от страх, че изпускам поредния випуск без лирика: Палми Ранчев, Антон Баев, Азиз Таш, Мартин Петков, Биньо Иванов, Борис Христов, Георги Рупчев; четохме, та четохме, чуха за тях за първи път и ги видяха на снимка.
---
Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, драматург. Някои от книгите й: "Късо пътуване. Стихове" (1969), "Посвещение" (1979), "Къща в полето" (1983), "Подозрения. Стихотворения" (1993), "Малко стихотворения" (1998), "Нагоре надолу" (2004) и др.
---
Питат Екатерина Йосифова:
Коя съдба ви се вижда най-вече за оплакване?
- Да си прахосаш живота в устройването му.
В училище живеем в капсула, в която времето е спряло. Нищо не може да достигне до нас. Включително смъртта на поетите.
---
В коя страна бихте предпочели да живеете?
- Не в коя, а в каква: където всеки има значение. И да се говори на богат български.
Така, като гледам, скоро няма да е в програмата за матурата.
Из "Миг преди тръгване"
Не е ново начало -
бедно зимно разсъмване,
мокросиня чакалня -
и начало на нещо:
влак за дълго пътуване,
рейс за мойто пътуване,
дъвчат схванати челюсти
кифли лунно студени и бели.
Откогато се помня,
дебнех първия тласък
и веднага след него оня миг на очакване
и начало на нещо
(бях тринайсетгодишна, в една глупава вила
на брега на морето
от самотност измислих:
"Всичко несбъднато плува в далечни морета"...
---
Покрай смъртта на Екатерина Йосифова си спомних една случка, която разказва Маргьорит Дюрас. Веднъж Годар взел думата в "7 от 7" (френска телевизионна емисия на TF1, излъчвана 1981 - 1997), за да каже какво мисли за телевизионните журналисти. И разказал как съпругата на Лех Валенса отишла да вземе Нобеловата му награда за мир в Стокхолм, вместо своя съпруг. Жената на Валенса била в центъра на картината и за пръв път от доста време, споделил Годар, телевизионните журналисти имали една много красива жена в полето на телевизора, и то напълно неочаквано, "а вие се дистанцирахте. Защото не беше нито манекенка, нито актриса, чиято професия е да се показва".
Било е странно. Всички зрители са очаквали да видят тази жена отблизо, но като че ли някои фокусни разстояния били забравени, някои зрителни ъгли също.
В случая "злочеста и губеща журналистика", коментира Дюрас, журналистика, притеснена от естественото и истински красивото.
В друг контекст - злочесто образование - без поезия.
Без Екатерина Йосифова.