Христо Ботев: между смъртта и безсмъртието
Текстът е препубликуван от "Артакция".
Искрен Красимиров е млад човек, магистър по история, доктор по кинознание. За своите 32 години той е направил много: автор е на две дузини филми - игрални, документални, късометражни; основател е на проекта "Незабравимата България"; лектор на огромен брой "уроци по родолюбие" (над 1000 ни казва Интернет) в училища, музеи, читалища и дори детски градини от 2013 г. насам. Изброявам всичко това с желание да поставя акцент тъкмо върху неговата родолюбива дейност, при това в съчетание от просветителски ентусиазъм и професионална подготвеност. Защото темата и заглавието на книгата, за която става въпрос, могат да стреснат всеки българин с патриотично съзнание.
Кой може да е убил Ботев освен някой проклет черкезин с точен изстрел във високото чело или поне в гърдите? Чели сме го, учили сме го, знаем го наизуст и се гордеем с подвига на своя национален герой. Само че Искрен Красимиров си е поставил мисията да ни разкаже и по-важното - да докаже, една друга истина. Книгата "Да убиеш Ботев" е неговият дебют на писателското поле, но зад нея стоят пет документални филма за Ботев, а пък зад тях - общо десет години на издирвателски труд в библиотеки, архиви и (буквално) - по планини и гори. Заключенията рязко се разминават с официалната истина, и то не в една, а в много посоки, но както нееднократно казва самият автор, цитирайки Ботев: "Свободата е мила, но истината е свята".
Книгата, разбира се, трябва да бъде прочетена, тя е около 200 страници, но аз все пак ще се опитам да резюмирам - ако не толкова ясно изводите, то поне въпросите, чиито отговори оформят нейната историческа теза. Не е за вярване колко тъмни места са останали зад светлия ореол на преклонението пред Ботев.
Противоречията започват от неговото рождено място, защото има повече и по-убедителни доказателства, че става въпрос за село Осен край Враца, отколкото за Калофер. След това идва подготовката на Априлското въстание през есента на 1975 г. и една странна, но огромна злоупотреба с пари (13 300 златни франка), събрани с измама, но все пак с достойната цел да се въоръжат врачанските въстаници. (Навярно си спомняте от Захари Стоянов, как Враца не въстава и четата на Ботев не получава никаква помощ - факт, който пряко допринася за нейната гибел.)
Имало ли е, или е нямало генерално (и фатално) сражение след Милин камък? Къде всъщност умира Ботев? Имаме голям избор в това отношение: като се започне с Веслец и Вола от литературата на Вазов и Захари Стоянов, мине се през Камарата и се стигне до официалните чествания на връх Околчица? Ами ако Ботев изобщо не е убит на някой връх, ами в мъничка падина, ще направи ли това неговия подвиг по-малко висок?
Въпросите и дотук са много, но оттук нататък започват по-страшните. Кой убива Войводата, и още по-лошо - може ли това да не бъде единичен, импулсивно-греховен акт, ами резултат на обмислен вътрешен заговор? И защо дружината не заравя трупа на своя войвода, а го оставя да се търкаля в гората пред настъпващата потеря? Как да си обясним мистериозните убийства - по един и същи начин, в сходни обстоятелства - на смазващата поредица от петима сред най-изявените (четирима от тях близки помощници и дори подвойводи на Ботев) четници? Защо Никола Обретенов, участник във всичко, изброено дотук, мълчи цели 40 години, след което проговаря, но в осем различни версии?
Няма да изложа тезата на Искрен Красимиров и да подскажа отговорите на тези въпроси, защото книгата заслужава да бъде прочетена. Освен всичко друго, тя е добре написана: стегнато, ясно и добре подредено, в последователност на историческите събития, без литературстващ есеизъм и медиен патос. Читателят не може да не се запита къде са били досега тези сведения и най-вече защо не са били навързани в такава поредица?
Още повече че съмнения във всички посоки е имало, започващи скоро след Освобождението и неспиращи (с изключение на времето през втората половина на ХХ век) чак до нашите дни. Три официално назначени комисии (1901, 1927, 1953) са се опитвали да намерят "окончателните" решения. И са ги намерили. Знаем тези решения от всички учебници и академични трудове. Но дали и доколко са верни? И най-тежкият въпрос: трябва ли ни истината за истината кой, защо и къде уби Христо Ботев?