Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"30 дни мрак" на Джени Лунд Мадсен (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "30 дни мрак", с автор Джени Лунд Мадсен, предоставен от Издателство "Лемур"
Най-оригиналният криминален роман на годината.
Politiken
"30 дни мрак" е завладяващ и драматичен скандинавски трилър, който изненадва с необичайни обрати и свеж хумор. Веднага се забелязва, че авторката е сценарист: диалогът е остър, героите ярки, а действието увлича с динамика и пъстрота.
Хана е датска писателка на изтънчена литература, но въпреки забележителната критика, книгите й не са сред предпочитаните от масовия читател. В самотата и отчаянието си се поддава на предизвикателството да напише криминален роман за 30 дни. Заминава за малко, спокойно градче в Исландия да търси вдъхновение. Но под повърхността на идиличния Хусафьордур бушуват силни течения.
Няколко дни след пристигането й, тялото на сина на местен рибар е извадено от ледените води на океана. Хана започва да разследва смъртта му с надеждата да намери материал за романа си, но скоро затъва в опасните тайни на градчето. Сред исландския студ, сняг и мрак тя се натъква на скритите сенки на миналото. Но може би точно там се крие нейното бъдеще.
"30 дни мрак" е носител на датската литературна награда Харалд Моргенсен за най-добър криминален роман за 2020.
Джени Лунд Мадсен (родена през 1983) е един от най-добрите датски сценаристи. Тя е известна и като застъпник за по-коректно и по-широко представяне на екрана на хората от етническите малцинства и тези с различна сексуална ориентация. Освен сценарии за киното и телевизията, през 2019 Джени пише своя първи сценарий за театъра, а през 2020 дебютира и като автор на криминален роман с книгата си "30 дни мрак".
Превод от датски Светлана Старирадева
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "30 дни мрак" на Джени Лунд Мадсен
ПРОЛОГ
Сърцето му щеше да се пръсне. Защо трябваше да стане така? Искаше да изкрещи, да разкъса гърдите си, да пребие някого. Да го рита в главата, докато животът го напусне. Все тая кого, дори и самия себе си, само да е някой, който си го заслужаваше. Сега това сякаш беше целият свят.
Тръгна по-бързо. Полето беше мокро и разкаляно както винаги. Мразеше това място - мрачно, студено и влажно. Проклето да е! Тръгна надолу към водата, без да знае защо. Вече чуваше вълните. Колкото по-близо беше до тях, толкова повече нарастваше желанието му просто да скочи в океана и да забрави за всичко. Искаше да се махне, ненавиждаше града и хората в него. Трепереше. Беше така объркан, че излезе без яке. За кратко се поколеба дали да не се върне, но щеше да се изложи. За нищо на света не искаше да се излага. Искаше да ги победи всички заедно, да се появи и да се наложи в живота, да се върне обратно и да им покаже какъв е станал.
Трябваше да свърши толкова много неща, нямаше търпение да започне. Майната им! Почти стигна океана - усети солта във въздуха. Облиза устните си. Чувстваше, че всичко е постижимо. Можеше да приключи със собствения си живот или да убие някого - все едно. Беше значим, той имаше властта да прави каквото си пожелае. Спря, смъкна ризата си и усети ноемврийския студ да прониква през голата му кожа. Болеше. А скоро щеше да стане и опасно. Отново си помисли да скочи във вълните и да приключи с всичко.
Но после се свлече с вик, задъха се, захлипа и се завайка. Обзе го безразличие, че седи на мократа, лепкава трева, защото въпреки мекото за сезона време студът проникваше в тялото му и стигаше чак до сърцето. Беше толкова нечестно! Че останалите си седят в топлите стаи, без проблеми, без току-що съсипан живот, докато той е захвърлен като животно насред нищото. Изстена, отпусна се и усети как го обзема самосъжалението. Искаше само едно: някой да го гушне. Знаеше кой винаги ще го направи - въпреки че наскоро я беше отпратил. Самата мисъл го поутеши, риданията му стихнаха. Цялото му същество се разтърсваше от студ. Искаше единствено да се прибере при нея и да получи прегръдка и чаша чай.
Внезапно обаче забеляза нещо - фарове на далечна кола. Колата приближаваше и му се стори, че дори от такова разстояние разпознава светлините ѝ. Никой в града нямаше толкова бели, заслепяващи фарове. По дяволите! Това беше последното, от което се нуждаеше в момента. Не искаше да говори с тоя идиот. Изправи се и си облече ризата. По-добре да си отиде у дома, да живее, не да умре. Изведнъж чу глас зад себе си, чу името си. Нима бе истина?
Понечи да се обърне, но преди да успее, го усети. Усети удара. Сякаш небето се стовари върху главата му. Падна на земята, успявайки да забележи влажната трева и кръвта, която се стичаше между кичурите коса. Почувства, че някой го хвана за крака и го повлече към водата. Опита да се помръдне, но не можа. После изгуби съзнание. Не разбра, че го домъкнаха до мястото, за което преди малко беше мечтал - леденостудения, тъмен и смъртоносен океан.
