Хубавите преводи на български са безценни, намирам ги за по-важни от оригиналите
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Надежда Московска. Тя води предавания за литература по програма "Христо Ботев" на БНР, отговаря и за комуникациите на издателство "Колибри". Вълнува се от проблемите на превода и тълкуването и ги търси в литература, кино, музика, медии, а често и в съвсем ежедневен контекст. Нейни текстове са публикувани в "Сега", "Свободна Европа" , "Артакция" и други медии.
Защо четете?
- Защото ми се ходи в паралелни вселени.
Какво четете?
- Всичко, макар и не единствено по свое желание.
Как избирате четива?
- През годините често ги е избирала работата ми. Но и в нея, и иначе изборът се случва през непосредствен или задочен разговор с хора или с други книги.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- В момента там стоят книгите на Тед Чанг и Дженифър Игън. Иначе гледам поезията да е наблизо.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Вторият сборник с разкази на Тед Чанг - Еxhalation, или "Издихание", както най-вероятно ще се казва на български език.
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Винаги когато може, без специални приготовления. И винаги когато нещо ме тормози, четенето ме лекува.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- И трите. Отне ми време да оценя електронните и аудиокнигите и продължавам някак да предпочитам хартиените заради историята им, аурата, която придобиват.
Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате - оригинала или превода?
- Чета спокойно на английски и на френски език. Но хубавите преводи на български са безценни, намирам ги за по-важни от оригиналите, защото вписват книгите в контекста, в който се е развивало детството ми и по-значимият ми житейски опит. Това е езикът, на който ми е най-приятно да говоря и да споделям за книги, струва ми се най-пълноценно.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Всичко изброено. Сякаш тъкмо в литературата няма разлика между тези неща.
Предпочитаният от вас жанр?
- Не предпочитам и не отхвърлям нито един жанр, смятам, че е едва ли не вредно. И затова ще кажа фантастика - понеже ми се струва, че е несправедливо пренебрегвана, сякаш е само "фантастика" и не може да е какво ли още не. А тя може.
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- Средата ми предполага постоянен обмен на препоръки и много книжни подаръци. Но за да стане така, роля са изиграли двама от гимназиалните ми учители, които после ми станаха и приятели. Сред първите им препоръки бяха "Метеорите" на Мишел Турние и "Името ми е червен" на Орхан Памук.
Любимият ви литературен герой?
- Ще назова двама, защото ми стана смешна комбинацията: Емил от Льонеберя и капитан Ахав.
На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?
- О, колко труден въпрос - възхитителна ми се вижда дисциплината и дързостта на редица автори, които никога няма истински да харесам. Но понеже казвате поети и журналисти, в съзнанието ми някак изплуваха двама възхитителни поляци - Збигнев Херберт и Ришард Капушчински.
Как съхранявате книгите си?
- Част от тях са подредени много внимателно, не по жанрове или цветове, а така, че да си правят компания. Добре е, че от някои книги имам по два екземпляра, за да са възможни и по-сложни структури и символни съседства. Друга част се оказва на купчини или "цундоку" - в определени периоди притокът на книги в моя посока е твърде интензивен.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- "Пророчицата и идиотът" на Юнас Юнасон.
Коя ви разплака?
- Разказ от споменатия вече сборник на Тед Чанг "Издихание".
Последната книга, която ви разочарова?
- Не бих искала да посочвам. Но ставаше дума за хубав текст в съвършено нередактиран превод. Стана ми жал за текста и още повече - за усилията на преводача.
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Ако толкова се налага, нека да бъде някой с чувство за хумор. Представям си, че Стивън Фрай ще се справи в 1-2 страници.
Как ще се казва вашата автобиография?
- "Годината на росомахата". За кратко водех рубрика с това име в предаването "Аларма" по програма "Христо Ботев", за избора на заглавието ми помогна Цветан Цветанов. Не вярвам да измисля по-добро.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- "Под игото" така и не прочетох от край до край. Знам, че по силата на канона и образователната ни система съм чела всъщност цялата книга, но на парчета и дефакто по принуда. Някой ден ще взема да го прочета на спокойствие.
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- За "Под игото" си ме е срам, но както казах, все пак съм я чела. Сещам се, че така и не съм посягала към "Буденброкови" на Томас Ман. А обичам Ман и ми е неудобно.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- "Кого живея" на Костас Монтис. Неслучайно има забележителен успех за поетична книга. Краткостта и яснотата на Монтис, както и подборът и преводът на Яна Букова го превръщат в лесно, но не пошло лекарство. За втори път говоря за лечение. Литературата не е терапия, но и живеенето никак не е лесно.
Как се променя вкусът ви във времето?
- Все повече ценя пестеливостта. Кратки форми, чисти, оголени конструкции, някакъв минимум. Не че съм спряла да харесвам бароков изказ, просто краткостта и пространството, което ми оставя, ме привличат повече.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- Че през XVI век е съществувал човек, който се е интересувал и маниакално е събирал не само "сериозни" издания, но и всевъзможни "еднодневки". В колекцията му попадат дръзките сатирични бележки по адрес на папата и кардиналите, които са лепени по статуя в Рим, известна като "Паскуино". Оттам идва думата пасквил. Има основания да се смята, че същият този човек е и първият, който организира библиотеката си по начина, по който го правим днес, в това число и подреждането на книгите изправени една до друга, с "гръбчето" към нас.
Този страстен колекционер е син на Христофор Колумб и главен герой в "Каталог на книгите корабокрушенци", която четох с отворен до мен географски атлас и това ни най-малко не ме натовари.