Биографична книга, посветена на легендарния столичен кмет Иван Иванов, излиза в навечерието на празника на София. "Некоронования цар на София - инж. Иван Иванов" е издание на издателство "Българска история", а негов автор е Снежана Ракова.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 17 септември от 18 часа в Литературен клуб "Перото" (НДК). За написването на "Некоронования цар на София - инж. Иван Иванов" Ракова използва множество непубликувани документи от семейния архив на инж. Иван Иванов, а голяма част от снимковия материал се показва публично за пръв път.

По време на неговото управление на София започват строежите на важни административни сгради - Съдебната палата, Народната библиотека, сградите на Българска народна банка и Министерство на вътрешните работи. Работи заедно с архитектите Димитър Цолов, Иван Васильов, Алекси Квартирников и др. Изградени са също и Централната сграда на Софийския университет, зала "България", паметника на Патриарх Евтимий, Музикалния театър, сградата на Столична община, Военното издателство и др.

Има хора, за които споменът не избледнява с времето - въпреки всички превратности, въпреки опитите добрите им дела да бъдат скрити и забравени. Паметта и преклонението към инж. Иван Иванов - най-успешния столичен кмет в десетилетието преди 1944 г., строителя на Рилския водопровод, стават все по-силни с годините.

Книгата, която държите в ръцете си, представлява документална биография на инж. Иван Иванов - един от "строителите на съвременна България". Целият му живот представлява неуморна работа - проектиране и строителство на водопроводи, язовири и градоустройствени начинания, които правят България и нейната столица все по-модерни и облагородени. Изданието е написано въз основа на съхранените следи от неговия труд.

Това е разказ, който следва отделните стъпки в живота му така, както те са отразени в документите, снимките и страниците, изписани с неговия характерен почерк. И досега делата му са ни били познати чрез запазените архивни документи, филми и снимки или чрез разказите на негови съвременници. Сега за първи път обаче разгръщаме личния му архив, събиран в продължение на дълги години от самия него. Той е нашият основен източник. Запазените в него документи са подредени и проучени през последните няколко години с помощта на наследниците му и други сродници на семейството.

Бяхме изправени пред големи предизвикателства. На първо място - личният му архив представлява огромен обем от професионална документация (проекти, чертежи, изчисления, доклади). Наред с този масив от специализирана инженерна информация се намериха и нови, но по-малко на брой, свидетелства: лични документи, кореспонденция и снимки. Освен това личният архив трябваше да бъде проучен и съпоставен с вече съществуващите архивни фондове в Държавните архиви, които са свързани с неговата дейност. Накрая, но не по важност, за да разкажем за някои от събитията, засягащи живота на инж. Иванов, неговите лични жертви, благородство, честност и почтеност, се позовахме на разказите на все още живите членове на рода Иванови.

Надяваме се да сме успели в нашата крайна цел: да представим във възможно най-голяма пълнота интересната и пълна с превратности негова биография, достойна за уважение и преклонение.

Читателят ще се докосне до времето - не толкова далечно, през което е живял и изграждал този човек, ще разбере кои са били важните хора в неговия живот и в професионалното му обкръжение.

Биографията на Иван Иванов ни разкрива, че той е принадлежал на поколението българи, което има съдбата да преживее няколко войни, да споделя възторга от победите и покрусата от паденията на България в размирния ХХ в. Той е един от мнозината, които споделят една и съща съдба и преодоляват едни и същи

трудности. Това, което го отличава, е неговата извънредна работоспособност, безкомпромисен професионализъм и последователност в действията, насочени към реализацията на единствената му цел - общото благо и просперитет на българския народ.

Неговият живот се разделя на равни отрязъци през десетилетията, в които работи активно - в периода 1915 - 1924 г. като млад инженер започва работа в общинските служби на столицата и проучва възможностите за водоснабдяването на София; между 1924 и 1934 г. ръководи строежа на Рилския водопровод; от 1934 до 1944 г. е кмет на столицата; във времето от 1946 до 1960 г. проектира и ръководи строителството на важните за София хидротехнически съоръжения по р. Искър.

Роден в Сливен през 1891 г., едва десетина години след Освобождението на България, Иван Иванов е свързан чрез рода си (най-вече чрез своя баща - майора от българската армия Никола Иванов Караабаджиев) с важни за времето си събития. На страниците на тази биографична книга имахме възможност да включим напълно неизвестни факти за историята на рода Иванови и да покажем неговата силна връзка и дълбоки корени в миналото на Сливен.

Следвайки примера на баща си, Иван Иванов се записва във Военното училище в София (1903 - 1908), но след това избира пътя на образованието в чужбина.

След като завършва средното си образование, той става един от десетките българи, които започват да изучават технически науки в странство. За онова време техническите университети в Германия са сред най-добрите, а този в Мюнхен, където Иванов завършва строително инженерство през 1915 г., дава изключително добра подготовка на своите възпитаници. Подобно на мнозина свои връстници, учещи в Германия, и Иван Иванов прекъсва следването си в Мюнхен, за да се включи в редиците на българската войска по време на Балканските войни.

През 1913 г. баща му е убит на фронта. Във войните голямото му семейството губи още двама свои представители - съпруга на по-голямата му сестра Зафирка и брат му Борис. Едва ли има българско семейство, което тогава да не е преживяло подобни тежки загуби. От друга страна, за сегашните поколения сигурно е почти невъзможно да си представят какви трудности са преодолявали онези българи, които са успели да оцелеят сред суматохата и жертвите на многото войни и въпреки това да вложат целия си устрем, знания и енергия в изграждането на своята модерна България.

Иван Иванов участва и в Първата световна война, а веднага след края й се включва в изграждането на "водостопанското дело", както са го наричали тогава - в овладяването на реките, които да служат за напояване и за производство на електричество. Така той се нарежда сред онези по-опитни и вече утвърдени хидростроители, които през 20-те години на миналия век полагат основите на водното ни стопанство.

Негова е заслугата за построяването на Рилския водопровод (1924 - 1933), който докарва вода за София и вече почти сто години задоволява нуждите на населението й. Инж. Иванов участва във всички етапи от строителството на това съоръжение - от проучването и проектирането на трасето му до осъществяването на трите му етапа (София - Бистрица, Рила - Бистрица и язовир "Бели Искър"). Още за времето си тази работа е била високо оценена. А и в наши дни също, особено сред по-възрастните жители на столицата, това дело все още се помни и благославя.

Наред с това той е сред най-известните столични кметове, управлявал София цели десет години - от 1934 до 1944 г. Без да е свързан с някоя политическа сила, без да е проявявал каквито и да е партийни пристрастия, инж. Иван Иванов попада в управляващите среди, които идват на власт с преврата от 19 май 1934 г. Избран и предложен за поста е от ръководителя на преврата и министър-председател на правителството Кимон Георгиев, с когото пътищата им се преплитат и през следващите десетилетия.

Въпреки сложните времена през 30-те и 40-те години неговото кметуване се смята за най-успешното време на градоустройство и благоустрояване на столицата, а той получава прозвището Некоронования цар на София. След 9 септември 1944 г. инженерът и бивш кмет е изправен пред Народния съд и успява да избегне смъртното наказание само заради големия си опит в хидростроителството и инженерните си способности, които се оказват изключително необходими за новата социалистическа власт.

По-малко се знае за дейността му по времето на социализма, т.е. за последните десетилетия от неговия живот. Не си представяхме колко напрегната и колко активна е била работата му по строителството на язовир "Искър", който тогава се е наричал "Сталин".

Неизвестно за нас беше, че той е участвал в проектирането на т.нар. плавателен канал, който по план следва да заобикаля от юг столицата - един грандиозен проект на тогавашната власт, който така и не се осъществява.

Заради идеологическите пристрастия името му съзнателно е оставено в забрава, макар че той участва с извънредна работоспособност в проектирането и построяването на големи язовири и водоснабдяващи съоръжения, а също и в изграждането на водноелектрически централи и напоителни системи не само в София и нейния регион, но и в цяла България. През 1965 г. приключва жизненият му път, без да е получил необходимото признание за делата си.

В наши дни все още сме в дълг към неговата памет, особено когато през 2021 г. се навършиха 130 г. от рождението му. Нуждаем се от едно припомняне за живота му и за огромния безкористен труд, който е вложил през цялата си професионална кариера. Изминали са доста години и вече не са сред живите неговите дъщери и близки роднини. От голямото някога семейство са останали внуците му и наследниците на братята му, Борис и Мина, и на сестрите му, Зафирка и Мара.

На страниците на тази книга известното и неизвестното за инж. Иванов ще се преплитат и допълват.

Много информация е запазена в нашите официални институции - това са най-вече фондовете с документи, съхранявани в Централния държавен архив (ЦДА) и Регионалния държавен архив - София, както и в Държавния военно-исторически архив (ДВИА), Велико Търново. От по-важните документални сбирки в Централния държавен архив сме използвали фонда "Народният съд 1944 - 1945 г." и по-специално документите от съдебния процес на Четвърти състав на Народния съд.

Много важен и изключително полезен за нашето проучване бе и архивът на Столичното общинско управление: фонд "Софийско градско общинско управление - гр. София", както и фонд "Дирекция на водопровода "Рила - София". За нашето изложение са използвани и личните архивни фондове на други лица като инж. Тончо Пешев, ген. Владимир Вазов и др.

В ДА - София има специален архивен фонд на името на инж. Иванов (фонд 1353К), където се пазят документи и снимки в общо около 189 архивни единици. Допълнен е с дарение от страна на една от дъщерите му през 2005 г., както и с нови постъпления, предадени от наследниците на инж. Иванов през 2021 г.

Снимки и публикации за Иван Иванов могат да се открият и в Българския исторически архив в Националната библиотека (БИА, НБКМ), както и в Регионалния исторически музей - София.

Какво е направено и написано досега за инж. Иван Иванов? На първо място ще поставим биографичната книга на Елинка Бояджиева - "Изживяна доблест".

Това е единственото задълбочено изследване на житейския път на столичния кмет. То е ценно не само с живия си разказ и с богатия снимков материал, но най-вече с това, че е съхранило спомените за житейските събития, споделени от две от дъщерите на Иван Иванов с авторката на книгата.

Много съществен принос към съхранението на паметта за инж. Иван Иванов има придобилият голяма публичност документален филм на режисьорката Адела Пеева "Кметът" от 2009 г. Той запълва една съществена празнина, предавайки информацията за живота и делото му чрез документални свидетелства (включително запазени филмови кадри и снимки) достоверно и завладяващо.

През март 2020 г. беше открита документална постерна изложба, подготвена от Държавна дирекция "Архиви" и наречена "С мъдрост в сърцето. Инж. Иван Иванов - кмет на София 1934 - 1944 г."

Иван Иванов е пазил свои непубликувани ръкописи, останали в забрава през многото десетилетия след смъртта му. Част от тези неизвестни страници могат да се прочетат в приложенията към настоящата книга. В изданието сме поместили и непознати досега снимки и документи, пазени от семейството на брат му Мина Иванов. Подбраният снимков материал е включен в приложение към книгата.

Освен изброеното дотук в изданието за пръв път публикуваме и сведения, които се откриха в други непроучвани досега архиви, като архивния фонд на Техническия университет в Мюнхен. Получихме достъп и до досието на Иван Иванов в архива на Държавна сигурност, като по този начин уточнихме още факти за дейността му вече през призмата на полицейски доклади отпреди 1944 г. и на агентурни донесения след 1944 г.

Работата по книгата, посветена на живота и делото на столичния кмет инж. Иванов, ни донесе огромно удовлетворение. Вярваме, че трудът ни ще предизвика интереса на читателите и ще помогне за това не само да обогати знанието ни за ценния му принос в модерната ни история, но и да предаде паметта за него на следващите поколения.

Посвещаваме това наше изследване на 130-ата годишнина от рождението на инж. Иван Иванов.

Езикът и пунктуацията на включените в тази книга оригинални текстове (било то в отделни цитати от тях или предадени изцяло) са осъвременени според сегашните норми. Цитатите от ръкописни документи и писма са дадени в курсив.