Карен Бликсен – когато тишината ни говори

Започвам с корицата, защото това е най-кратко - не виждам никаква илюстрация, та Дневник да споменава чак АВТОРА на КОРИЦАТА, ама нали си го обичат, та го пробутват с повод и без повод. Разбира се, друг път редакцията не си е давала труд да споменава автори на корици... ама да не издребняваме.

Карен Бликсен е прекрасна авторка и е жалко, че Дневник са избрали да препечатат това дълго и скучно за обикновения читател представяне. Не че е лош текста, напротив, научих някои нови неща, но е крайно НЕПОДХОДЯЩ за целта.

Това е текст за хора, които по задълбочено се интересуват от авторката и нямат нищо против да изчетат всичко. А в този сайт е БЕЗСМИЛЕН. И даже е вреден - кой ще вземе да се интересува от К.Бликсен след този дъъъълъг текст написан на научен език? Ами почти никой, естествено, а литературата си заслужава - Бликсен е класика в Скандинавската литература, а факта че е писала първо на английски допринася за популярността й по целия свят.

И накрая един дисклеймър: ако някой очаква любовен роман за историята между Бликсен и Денис Финч, ще бъде разочарован. Книгата е предимно за живота в Африка и за отношенията с африканците, които за Бликсен са много важни и тя искрено преживява за тях.

Все пак аз лично харесвам повече разказите й.

• 1 1
• Докладване