Сборникът ще бъде представен на 18 октомври (вторник) от 19 ч. в театралната зала "Алма Алтер" на Софийския университет (Ректорат, бул. "Цар Освободител" №15). "Дневник" публикува предговора на книгата, написан от философа и журналист Тони Николов.

Около една маса са събрани четирима съсредоточени мъже. Един от тях оповестява темата на предстоящия разговор, с което поставя началото на плодотворна дискусия. Следват гледните точки на четирима професори - Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев и Владимир Градев - любимци на поколения студенти, изтъкнати университетски преподаватели, известни не само с книгите си, но и с публичните си изяви. Участниците в този диалог като по конец строят аргументите си и блестящо спорят пред камерата - нагледен пример как може и трябва да се води днес философска дискусия.

Не предубедено, нито само заради отстояването на своето мнение, което на всяка цена да се наложи на другия, а от съпричастност към истината, която се търси в спора, доколкото "да бъдеш - означава да общуваш диалогично" (Михаил Бахтин). Да можеш не просто да плуваш по течението на живота, а истински да взаимодействаш с другия, да бъдеш чрез размисъла си с другия самият себе си.

По тази формула през 2009 г. възникна едно необичайно за българския медиен пейзаж предаване - "Професорско каре" (по тогава съществуващата RE:TV) - чиито автори и участници бяха споменатите по-горе професори. И трябва да призная, че за всеобща почуда то имаше небивал успех. Професорите се превърнаха в медийни звезди. Хора ги спираха с въпроси на улицата, а записаните за тази една година предавания още продължават да се търсят и гледат от немалко хора в интернет.

Ето защо през 2017 г. решихме да подновим "Професорското каре" - този път на територията на Портал Култура - където то просъществува цели три години, до появата на пандемията. И отново успехът на това четворно съ-битие бе невероятен. Верни зрители изпращаха по мейла предложения за евентуални нови теми, известни интелектуалци признаваха, че дори си водят бележки, докато гледат някое поредно издание на "Професорско каре". Още тогава назря идеята, че някой ден това интелектуално събитие е редно да прерасне в книга. И ето че тази книга е вече факт.

Убеден съм, че книжната версия на "Професорско каре" е обречена на читателски успех. Първо, заради уникалната способност на четиримата автори да тъкат нишките на философския диалог в рамките на онази битийна "среща", от която по думите на

Мартин Бубер започва "истинският човешки живот, израстването на човечеството в нас". Да, вярно е, че тази "среща" е мъчително трудна и по дефиниция почти невъзможна. В разговора, посветен на "Дискусията", проф. Владимир Градев е принуден да признае "колко трудно е всичко това, като че ли реалната дискусия е само за малцина щастливци, които отговарят на тези условия".

И не на последно място заради "типичното философско усилие, което е усилието по разграничаването" (проф. Калин Янакиев). Усилие, което пряко разбулва скритите смисли на битието сега и дава възможност пред очите ни да се разлистят цели пластове от човешката история, всичко онова, което е съхранила и опазила историята на мисълта.

Нещо повече - диалозите в тази книга правят силно впечатление най-вече с усета си за случването на мисълта, което прави тези дискусии по особен начин открити и искрени.

Целта на четиримата професори изобщо не е да демонстрират интелектуалното си превъзходство на "мъдреци", нито да назидават някого. Напротив, както изтъква проф. Георги Каприев, участниците в "Професорско каре" изцяло застават зад "младостта като състояние на духа", зад отворения диалог между човек и човек, основаващ се на признаването на другия "аз", на личността, отговаряща по дефиницията на Ричард от Сен Виктор именно на въпроса "кой", а не на въпроса "що". Диалог, в който "младостта винаги е фундаментално предимство" (Георги Фотев), обещание за бъдеще. Тъкмо това позволява и на нашите четирима мислители с такава "интелектуална младост" да разсъждават над теми като "свободата", "суеверието" или "страданието", над "фанатизма" или "глупостта", върху "високата култура" или "социалната мимикрия", "Апокалипсисът" или "Теодицеята".

Без да пропускаме и "Забравата" в нейната опозиция с Паметта. Изначална тематизация на човешката култура, която доайенът на четворката проф. Цочо Бояджиев задава като дискусия със стихотворението си Апотеоз на паметта: